"Кирил и Методий" - български всеучилищен химн

Стоян Михайловски

Русе, 1882, априлий 15

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!



Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."



Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!



България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...



Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!



Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;



бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...



Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!



О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;



подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,



бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!



Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!