Борис Хинчев: Диригентството е нещо много специфично. Човек се ражда диригент

публикувано на 18.10.13 в 06:45

Снимка: Архив

Диригентският му път тръгва от Русенската опера, там дебютира в „Трубадур” на Верди. Специализира в Италия при едни от най-големите в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”.
В Софийската опера Борис Хинчев поставя и дирижира десетки постановки, между които и български опери. Вкусът му към операта е формиран в семейството – баща на Борис Хинчев е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано. В Музикалната академия се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране. „Усмихнат и уверен, винаги уважаван и често предпочитан – от композитори, постановчици и изпълнители. И от студентите си в Музикалната академия, където дълги години бе професор. Обичан и тачен заради благия си нрав и умението да постига това, което иска, без да се самоизтъква, без надменност и терор. Изключително ценни качества за оперния диригент.” – пише Боянка Арнаудова във в-к „Култура” през 2008 година, малко след кончината му.
„Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!” – из интервю от 2004 година.
В „Музикалните вечери” ще звучат записи с Гена Димитрова, Димитър Дамянов, Никола Гюзелев, Валери Попова, Стоян Попов, Александрина Пендачанска, Владимир Стоянов и др.

петък, 18 октомври, 19.30 часа

По публикацията работи: Елена Хубанова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Борис Хинчев: Диригентството е нещо много специфично. Човек се ражда диригент

Концертът "Петолиния и вдъхновения" събира класическата музика и българския фолклор

Квартет Sage с първи сингъл и концерт в София

Басеку Куяте и Ами Сако – автентичен малийски блус в София

Денят, в който музиката умря

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

Евентуално приемане на еврото – ще скочат ли цените на имотите?

Басеку Куяте и Ами Сако – автентичен малийски блус в София

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР