Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За делничните грижи на Градец в събота пред Великден

Този понеделник дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева- гостуваме във видинското село Градец. Намерението ни за днешното издание бе да направим хем делнична, хем предпразнична снимка на най-голямото село в община Видин.
 
Градец отстои на около 12-тина километра от общинския център. Край него минава река Тополовец. А името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес тукашните хора си му казват Гърци. На гърчани гостуваме току преди Светлия празник Възкресение Христово и заедно с лазарките от читалище "Просвета" сме поканени да влезем във всеки дом. Слънчевите усмивки и благопожеланията на момичетата ни отварят всяка врата. Ние пристъпваме праг след праг, а хората от Градец ни разказват живота си. И споделят, че РАДИО ВИДИН е част от ежедневието им. Защото:

"Радиото се изключва, когато се ляга и се включва когато се става. Постоянно си го слушаме РАДИО ВИДИН и много си го обичаме. Защото от вас научаваме какво става по нашия край. Пред Великден на всички от нас да пожелаете здраве. От това по-ценно няма. И по-малко да се оплакваме."
 
Докато вървим из селото с Лазарките, се опитваме след всяка къща и двор да допълваме с нови парченца мозайката на живота на гърчани.

"За младите няма работа! Това е най-лошото сега. Дори за вишистите няма. А ти му подай ръка, преди да му искаш трудов стаж. Нали някой трябва първо да го вземе на работа, как иначе ще има стаж..."

"Човещината не ни стига. Всеки се е свил в черупката си- не се усмихваме, не се поздравяваме... Всеки мисли все, че не му стигат парите..."
 
"Не трябва човек да се предава! Моята пенсия е 136 лева, но не се предавам- гледаме си кокошчици, една кравичка, дворче..."
 
"Няма деца... От три училища не ни оставиха нито едно. Само тая детска градина ни остана. Народът е стар, гладен. От нова година до днес са умрели 45 човека, а няма родено нито едно дете."
 
"Няма работа. Внукът ми не иска да се жени. Казва ми: Дядо, аз мен не мога да издържам, а не и жена!"

"Не мога да я издържам тая държава! Много съм остарял, а не бих стоял една минута тук! Да те подиграват, да те лъжат в очите и да те крадат!"
 
"Ние нямаме подходящи хора, защото който застане на това место, веднага търси парите- да ги тури у джоба си..."
"Тоя, дето ще управлява, да е почтен. Да не мисли да краде, а да мисли как да създаде работа на тия хора."

"Хвръкнаха децата като птичките. Дали ще са върнат, дали не... По хлеба си ходат. В Италия са. Мъчно ми е. Внукът ми има имен ден на Цветница... Дано Господ здраве дава на тия деца, дето сега пеят на прага ни. Да са все така здрави и хубави!"

"Няма нищо по-хубаво от това да си си у дома. Нека ходят нашенци по света да видят, да пренесат някои полезни модели, но да се връщат!"

"Затегнали сме коланите. Преди да им дадат пенсиите, хората карат на вересия. Има тетрадка и в аптеката. Някога в Градец сме били 5000 жители, а сега сме останали около 1500. Всеки се е затворил в трудностите и безпаричието си и така преживяваме едва - едва..."

 
В село Градец ни доведе желанието да потърсим корените на местните обичаи, които предхождат, съпровождат и изпращат големия християнски празник Възкресение Христово. Защото ритуалността, традициите, носиите са част от националната памет и етнопедагогиката на всяка нация. А каква стана тя?!
 
Хората ни поканиха в домовете си и разстлаха пред нас живота, грижите, надеждите си...
 
И разбрахме защо година след година Пролет Каменова, заедно с всички, с които работи в читалище "Просвета", настройва дейността на културното средище спрямо бръчките и усмивките на времето...
 
"Никъде в нашите песни, приказки, легенди гурбетчийството не е нещо добро. Но днес то ни стана професия, начин на оцеляване... И макар през последните години на хората в нашето село да им е много трудно, гърчани обичат да работят. Критични са.
 
Но като отворят дома си за някого, те го посрещат, гостят, обгрижват, че и за из път ще ти напълнят торбата. И душата ти ще напълнят. Защото ние сме народ с харизма. И в най-тъмните си исторически дни, години, десетилетия и векове ние сме създавали духовност. Бог ни пази! И аз съм убедена, че ако малко повече си вярваме сами, онова така чакано добро ще почне да ни се случва"- споделя Поли. И обобщава:

Не може времето да обезцвети един народ, за който насъщността за духовност си е оставала винаги толкова, колкото е и насъщността за хляба!
По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Борис Парашкевов

Защо французите говорят френски, а не французки

Етимологията или произходът на думите открай време е изкушавал човешкия ум и въображение. Което от една страна е похвално, но от друга крие риска привидното или желаното да бъде взето за истина. Неведнъж в предаването сме предупреждавали за това, а и нашите етимологически разходки във времето и пространството, вярвам, са убедили слушателите ни, че..

публикувано на 20.08.24 в 17:15
Любомир Левчев

В капана на думите с поета Любомир Левчев

Който има спомени от 90-те години на миналия век – трудни и повратни във всяко отношение, ще помни и различната реакция на известни лица от културния елит на държавата в онзи момент. Предполагам, че достойните и самокритични личности са съзнавали отговорността си да вземат страна или да изразят позиция към процесите, знаейки, че думите им имат..

публикувано на 29.07.24 в 09:15

Стратегия на общуването с Таня Масалитинова

Може и да не е за вярване, но за тези 30 години предаването "За думите" преживя доста изпитания, прераждания и премествания на началния час, докато стигне дотук. Хубавото на тази сложна биография е, че никога не сме имали комфорта да се отпуснем блажено и да заседнем в рутината. През 1997 г. след поредното прекрояване на програмата,..

публикувано на 23.07.24 в 10:26

Български географски имена в Европа

Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността на европейските държави, все още трябва да се убеждаваме, че и ние сме европейци като другите...

публикувано на 09.07.24 в 08:05

Стефан Цанев: Езикът крие в себе си някаква магика

Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г. все още се казваше "Какво се крие зад думите", писателят внесе своя оригинален поглед към този..

публикувано на 02.07.24 в 10:12