Природен парк „Сините камъни”

Лека полека синевата на небето се влива в скалния масив край Сливен и привечер градът се потапя в приказно вълшебство. Сякаш косите на Синята фея забулват склоновете на Стара планина. Тайнството си има научно обяснение, разбира се. Причината е в геоложкия състав на скалите - кварцпорфир, образуван в продължение на хилядолетия. Неговото находище е едно от най-големите в Европа. Промяната на светлината и температурата влияят на камъка и му придават тази чудна окраска. В природен парк „Сините камъни” се срещат и други интересни скални образувания от пясъчници, варовик, едрозърнест гранит. Най-високият връх в парка, връх „Българка”, се издига върху едрозърнест гранит. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят още редица други върхове, огромни отвесни пропасти, пещери и долини. Чудо на природата, сравнявано още преди столетия с Алпите, затова „Сините камъни” са известни още като „Сливенските Алпи”.
Макар и малък, природният парк е известен със своето богато видово разнообразие. Двата склона на Стара планина – север и южен - са коренно различни. Единият е скалист, а другият е царство на множество растения. Тук виреят 108 вида с национален и международен статут на защита.Скалите също не са безжизнени – през топлите и влажни месеци те са покрити с разноцветни килими от мъхове, лишеи и дребни цветя с ярки цветове. Белег за чиста природа. По голяма част от територията на парка е покрита със смесени широколистни гори. Характерни за района са формациите от мизийски бук, който е под закрилата на закона в резерват „Кутелка” - част от природен парк „Сините камъни”.
За тях и за останалите богатства на природен парк „Сините камъни” разказват експертите Радослава Алексиева, Надя Гетова и Ивелина Николова.