Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Тоска“ - 90 години триумф по българските сцени

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Джакомо Пучини




На 22 декември в Лука е роден композиторът възпял може би по най-вълнуващ начин любовта на жената. Тази година се навършиха 90 години от смъртта му. Оперите му винаги са били любими и за българските изпълнители и за българската публика. След по-малко от месец ще се навършат 115 години от световната премиера, а можем да споменем и 90-годишнината от българската премиера на операта „Тоска”.
Драмата на Викториен Сарду е представена за първи път в Париж на 24 ноември 1887 г. Успехът на пиесата според специалистите се дължи най-вече на Сара Бернар, която играе Тоска. С нея Сарду предприема голямо европейско турне, а творбата е играна във Франция над 3000 пъти. Пучини гледа спектакъла през 1889 г. в Милано и в Торино, и въпреки че не разбира френски е истински завладян от интригата. Решава че трябва да я превърне в опера.
На 7 май 1889 г. той се обръща към издателя си Джулио Рикорди с молба да проучи въпроса с авторските права и да получи разрешение за обличането на пиесата в музика. „В тази Тоска виждам операта, от която имам нужда”. Рикорди изпраща в Париж агента си Емануеле Муцио, за да преговаря със Сарду, който казва, че предпочита пиесата му да бъде адаптирана от френски композитор. Все пак Рикорди постига съгласие с писателя и дава задача на Луиджи Илика да направи сценарий.
През 1893 г. Рикорди получава разрешение да бъде създадена опера и то от друг композитор – Алберто Франкети, който малко преди това е имал огромен успех с операта си „Христофор Колумб” (1892). Луиджи Илика подготвя либретото, което изпраща за одобрение на Сарду. Това се случва във френската столица в присъствието на Джулио Рикорди и Джузепе Верди. В този момент Верди е в Париж за френската премиера на „Отело” и няколко години по-късно в автобиографията си ще сподели, че ако не е била напредналата му възраст, със сигурност той щял да напише опера по този сюжет.
Няколко месеца по-късно Франкети отказва сюжета и така Рикорди може да предложи либретото на Пучини. Някои историци казват, че Рикорди обяснил на Франкети, че драмата е много брутална и едва ли ще има успех. Сам Франкети разказвал на децата си, че благородно се отказал от сюжета заради Джакомо и добавял: „Пучини имаше повече време от мен.”
Франкети връща правата през май 1895, а през август Пучини подписва договора и започва работа в късната пролет на следващата година, малко след премиерата на „Бохеми”. Към екипа се присъединява и Джузепе Джакоза макар да смята, че в сюжета липсва поетичност, и че успехът на пиесата на Сарду се е дължал единствено на виртуозното изпълнение на Сара Бернар.
На премиерата в Рим пее митичната Хариклеа Даркле в партньорство с Емилио де Марки и Еудженио Джиралдони. Интересно е, че и името на младия Енрико Карузо също било спрягано за изпълнител на Каварадоси, но ролята била поверена на де Марки. През 1900 г. всяка премиера на опера на Пучини се превръщала в събитие от национално значение. Всички очаквали кралица Маргарита Савойска и тя наистина пристигнала, макар и след края на І действие. Присъствал министър председателят на Италия и голяма част от кабинета му. Не пропуснали събитието и много от съперници на композитора, сред които Алберто Франкети, Пиетро Маскани, Франческо Чилеа, Илдебрандо Пицети.
Обичайно, като на премиера атмосферата била твърде напрегната и изнервена, а заради многото закъснели слушатели диригентът Леополдо Муньоне прекъснал изпълнението и започнал спектакъла отначало. Първите отзиви били леко резервирани, но после всичко тръгнало с огромен успех и само за следващите три години „Тоска” била представена по цял свят, на най-големите сцени.
На 11 юли Пучини присъства на премиерата в „Ковънт Гардън”, Лондон. Успехът отново е зашеметяващ и още на 4 февруари 1901 г. „Тоска” пресича океана и е представена в Метрополитън опера, Ню Йорк. На 13 октомври 1903 г. на премиерата в Париж присъства и Сарду, който вече е на 72 г.
С началото на новото хилядолетие се ражда може би най-популярната опера, която трайно бележи съдбите на поколения певци – сопрани, тенори и баритони. Дълги години имената на Еми Дестен и Енрико Карузо се свързват с ролите на Тоска и Каварадоси.
Във Виена и Метрополитън властва Мария Йерица, която казват била идеала на Пучини за тази роля. Така е до появата на Мария Калас, която отнема първенството от всички предшестващи я изпълнителки и до днес е смятана за най-съвършената изпълнителка на тази партия. Особено с партньор Тито Гоби като Скарпия. За първи път тя пее Тоска на 18 години на 27 август 1942 г. в Атина на гръцки и това е последната роля, който тя изпълнява на сцена на 7 май 1965 г. в „Ковънт Гардън”, Лондон.
Сред имената на най-обичаните изпълнители в „Тоска” блестят и българите Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Стоян Попов, Никола Николов.
Записите, които ще звучат в предаването са от спектакли на Софийската опера осъществени през различни години. Диригенти са Хелмут Зайделман, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Руслан Райчев, Иван Маринов.
В ролята на Тоска ще се превъплътят Сийка Петрова, Радка Конфорти, Юлия Винер, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мария Белчева.
Като барон Скарпия ще чуете Христо Бръмбаров, Иван Попов и Стоян Попов, а ролята на Каварадоси ще изпълнят Тодор Мазаров, Никола Николов, Любомир Бодуров, Румен Дойков.

Съдържание на операта „Тоска”

петък, 19 декември, от 23 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Панчо Владигеров

Радиосимфониците – епизод 2 с „Епизоди“ опус 36 на Владигеров

Във второто издание на рубриката на Марио Ангелов – продуцент на симфоничната музика в БНР, акцентът е върху нови записи на СО на БНР из творчеството на много обичан български класик – Панчо Владигеров. „Фокстрот“ без опус – оригинал за пиано от 1925 г., оркестриран от Милчо Левиев, е първият запис, осъществен от Марк Кадин през 2017 в качеството на..

публикувано на 21.06.21 в 09:15

Шърли Верет: Доброто познаване на гласа – ето тайната на големите в театъра

„Шърли Верет като Кармен – това е самото съвършенство!“, отбелязват в американския печат ден след триумфалния дебют в МЕТ през 1968. Кармен наистина остава едно от най-впечатляващите преобразявания на Шърли Верет в десетилетната ѝ бляскава кариера. Дръзка, горда, изпълнена със страст и решимост да преодолява всякакви препятствия… Тъкмо каквато е..

публикувано на 19.06.21 в 08:15
Надежда Цанова (вляво), Румен Бояджиев-син и Валерия Христова

Румен Бояджиев-син: Чувствам се привилегирован да работя с изпълнители, които разбират музиката ми

Софийската публиката ще може да чуе Първия клавирен концерт на Румен Бояджиев-син в изпълнение на Надежда Цанова, оркестър „Симфониета“ Враца с диригент Христо Павлов на 19 юни от 19 часа. Творбата имаше своята премиера във Враца на 11 юни, но сега предстои да прозвучи на сцената на зала „България“ в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“..

публикувано на 18.06.21 в 14:44
Постановка на „Нестинарка“ от 2018 г. на Държавна опера Стара Загора

Фолклор, приказка, фантазия: „Нестинарка“ и „Змей и Яна“ – два различни подхода към митологията

Създадена в 1942 г., танцовата драма „Нестинарка“ е изключителен пример за това как един шедьовър в младите години на Марин Големинов сякаш програмира цялото му бъдещо творчество, дори в чисто инструментални творби – с типичния големиновски лаконизъм, с яснота – темброва, хармоническа, с ярката образност в цялото му творчество.   Закърмен с..

публикувано на 17.06.21 в 09:26

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, юни 2021

В класацията „Надпяване“ всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма „Христо Ботев“ ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..

обновено на 16.06.21 в 16:13