За да се отпуши строителството на Северната скоростна тангента на София, Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) ще сключва съдебни споразумения със собствениците на имоти, предвидени за отчуждаване. Това предвижда правителствено решение, което предстои да бъде взето на днешното заседание на кабинета.

На председателя на Управителния съвет на АПИ ще бъде възложено да проведе преговори за сключване на съдебни споразумения със собствениците на имоти, които са обжалвали размера на определеното парично обезщетение или нямат влезли в сила съдебни актове.

Имотите бяха отчуждени през 2013 г., но повечето от собствениците им не приеха определената цена и срещу решението са образувани около 360 административни дела. Те са насрочени за разглеждане в периода март-ноември 2015 г., което поставя под риск изпълнението на проекта, чийто срок на завършване е 31 октомври 2015 г. Сключването на съдебни споразумения между страните по образуваните дела ще доведе до прекратяването им и започване на строително-монтажните работи по обекта.

Северната скоростна тангента е обявена за национален обект и за обект с национално значение. Трасето е с обща дължина от 16,5 км и преминава през землищата на Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци, Враждебна. С изграждането на този пътен участък се планира да бъдат свързани транзитните транспортни потоци между магистралите "Хемус" и "Тракия" с "Люлин" и пътя към Сърбия. За обекта е осигурено финансиране със средства от Европейския съюз, като сключеният договор за безвъзмездна финансова помощ е на стойност 235 млн. лв.

Очаква се на днешното си заседание Министерският съвет да приеме и постановление за преобразуването на Националния музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство в София в Национален музеен комплекс.

Целта е да се усъвършенства структурата на музейната мрежа в София чрез създаване на интегрирана музейна институция, която обединява функциите и богатите колекции на двата музея, организирана е в духа на най-съвременните тенденции и дава възможност за формиране на цялостна представа за развитието на българските визуални изкуства през вековете и техния художествен контекст в Европа и света.