Добра ли обаче е идеята животните да се приобщават към "правата" като субекти, а не само обекти на права?
​
Отговорът на този въпрос въобще не е лесен. Може би той следва да бъде даден след внимателно изследване на един друг въпрос:Какви ще бъдат последиците от признаването на права (право на живот) в полза на всички животни? Една огромна част от ресурсите, с които разполагаме днес ще бъдат недостъпни (поне не законно). Следва да се има предвид и обстоятелството, че има много животни, с които човекът продължава системно да се бори (т. нар. вредители). Признаването на права в тяхна полза (основното от които би било правото на живот) би означавало да спрем да ги убиваме, а към момента умъртвяването на тези видове животни е задължително предписание на закона (например дератизация).

На въпросът какви точно могат да са правата на животните, д-р Стоян Ставру обобщи наличните теории:

Да се признае само едно право в полза на животните: да не бъдат собственост на хората (подходът е известен като аболиционизъм) - това е едният възможен подход. Има обечи и други идеи: - признаване на няколко основни права в полза на животните: негативни права, които запазват телесната им неприкосновеност и свободното предвижване в пространството (подходът е известен като разширена теория за основните негативни човешки права) ;или признаване на право на собственост в полза на животните спрямо собственото им тяло (при което управлението му може да става от хората-стопани на животните ., действащи на принципа на доверителното управление) и мн. др.

Все пак според експертното мнение на самият д-р Ставру: Принципът, върху който следва да се основава правния статус на животните, според мен трябва да бъде свързан с признаването в полза на животните на право членство в една общност заедно с хората, но без непременно равенство в правосубектността на животните и хората.

Още от Аристотел знаем, че човекът е "политическо животно". Доближаваме ли се до времето когато на останалите животни ще бъдат признати политически права, ако не като "избираеми магарета", според реториката на някои политически представители, то поне да имат избирателни права, като делегират представителството си например към организации, които ги защитават?

Позитивните права, които дават възможност на хората да участват в създадената от тях социална и политическа общност, изискват притежаването на определени когнитивни способности и умения за комуникация, които днес се смята, че не съществуват при животните. Именно тази уникалност на човека го прави (единственото) "политическо животно". Но това не означава, че животните и сега са лишени от участие в политическия живот на общността - тяхното "участие" (подобно на това на децата) минава през въздействието, което чрез поведението си те оказват върху своите собственици.

Да завършим с  още един случай, който показва колко напредва тази тема от бъдещето към настоящето. Ако една маймуна си направи selfie -снимка, кой притежава авторските права: човекът-фотограф, на който е камерата, или самата маймуна, която е натиснала копчето? Отговорът е - никой не е притежател на авторските права! Казусът възникна когато фотографът Дейвид Слейтър снима застрашени видове маймуни, а една от тях му задига камерата. Резултатът са много нефокусирани кадри, но и няколко удивително ясни близки кадъра, които станаха много бързо viral в интернет. Фотографът се опита да ограничи бързото разпространение на тези, както той смята негови, фотографии и да възпрепятства Уикипедия от това да публикува selfie-то на макака.  Уикипедия обаче излезе с позиция, че щом той не е снимал, следователно той няма авторско право върху снимката. Доколкото маймуната е снимала, никой разпознаваем притежател на авторско право не може да има такова върху резултата от това снимане, казва Уикипедия. И затова selfie-то на макака остава в публичния домейн.
Опитите на човекът-фотограф да накара Уикипедия да свали снимката се оказват неуспешни. Лошата новина за него идва и от решението на Американската служба за авторски права US Copyright Office която постановява, че само творби, създадени от хора, попадат под копирайт разпоредбите на американския закон за авторско право и от него се изключват творби, създадени от маймуни, или животни, без интервенция на човека. Животните нямат copyright  казват и във Великобритания.

Според д-р Ставру обаче:

Казусът възниква именно с оглед на обстоятелството, че макакът не е субект на права, следователно - не може да бъде и автор на произведение на изкуството. Едновременно с това, обаче, решението на Американската служба за авторски права показва и различното отношение, което имаме към животните, в сравнение с отношението ни към останалите вещи. Безспорно признато е, че когато едно произведение на изкуството е "създадено" (генерирано) от компютър, притежател на авторските права върху него е лицето, което е автор на програмата, която го е генерирала. Човекът обаче не може да бъде "автор" на едно животно, поради което и "произведенията", възникнали със спонтанното участие на животното, се разглеждат като "акт на природата". "Произведенията на животните" не са "произведения" на човека и поради това могат свободно да бъдат използвани от всеки (човек). Между човека и произведението на изкуството стои едно въплътено същество с неизцяло изяснен морален статус, който изпраща правото в нови територии.

Целият разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру във февуарското издание на рубриката "Правото в нови води" можете да чуете в звуковия файл. Следващата тема очаквайте в началото на март.