За Васил Левски, Апостола на свободата, Джингибито - Дякон, сякаш е казано всичко, сякаш всичко е проучено, изследвано, прономеровано и прошнуровано. Дотам, че вече започваме да търсим, както се казва, под вола теле, за да изречем за него нещо ново, стряскащо, фрапиращо. Прочее, тъкмо този мерак за сюрприз и скандал подтикна писателя Христо Стоянов да напише романа си за Левски – не с желание за някаква историческа правда и въздаване на справедливост, а просто да смути и възмути склонното към митологизиране на личността на Апостола българско масово съзнание. За него, „българския светия“, както го нарича Любен Каравелов, ние не сме склонни да се говори непочтително, без да се „сваля капа“ и да се поклоним ничком. Колкото и странно да звучи, но ако в българските медии се появи карикатура на Васил Левски, нищо чудно тукашната публика да реагира така, както реагират мюсюлманите, когато се тиражират карикатури на пророка Мохамед. Този замъглен от митове поглед понякога ни пречи да видим Дякона в неговите човешки измерения, да разберем, че и той е човек като нас и също като нас е имал своите колебания, заблуди, грешки и увлечения. Че е може би най-приземеният от всички български национал-революционери най-малкото заради това, че е настоявал – изречено малко с езика на древногръцките натурфилософи – да прекосим Голямата вода, наречена Дунав, да слезем от небесните селения, наречени чети в Балкана, и да се приближим до земята, до простия народ, който я оре и сее. Той е мислел, така да се каже, за „реколтата“ от борбите, за „сетнината“ – не му е било достатъчно просто да посее бунта, искал е да види и неговите обилни и благодатни плодове. Та тъкмо в тази посока говорим на 18 февруари 2015 година в деня, когато Васил Левски бива постигнат от смърт на бесилото – „О, бесило славно!“, както го възхвалява Иван Вазов, с историка проф. Пламен Митев, може би един от най-съвестните и скрупульозни изследователи на дейността на Апостола, с писателя Милен Русков, в чийто роман „Възвишение“ Левски (Левски ли?) се мярка като неуловима сянка, и художника Александър Стефанов.
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Пролетните изпълнения на "Мадам Бътерфлай" на Пучини събират сопраното Асмик Григорян и тенора Джонатан Тетелман, двама вълнуващи певци, които правят големи..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени..
Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg