Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Минчо Минчев и Александър Земцов - солисти на радиооркестъра в култовата „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт

БНР Новини
Минчо Минчев и Александър Земцов (вдясно на снимката)
Снимка: БГНЕС

петък, 6 март, зала „България”, начален час 19.00

Концертът се предава директно  по програма „Христо Ботев”

В своя пореден, осми за сезон 2014-2015-а концерт, Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент - Маестро Емил Табаков - отново ще изкушават меломаните с любими творби и изпълнители. Този път тема на вечерта ще бъдат творческите превъплъщения на симфоничния жанр, „пречупен” през погледа на двама големи австрийски композитори: Волфганг Амадеус Моцарт и Антон Брукнер. Ще бъдат изпълнени две знакови симфонии: „Симфония-кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт и забележителната Четвърта симфония на Брукнер, позната още като „Романтична”. Макар и създадени в различни епохи от различни композитори, двете творби имат нещо общо: освен че са написани в една и съща тоналност (ми бемол мажор), и двете носят много силен романтичен заряд и са своеобразен преломен момент в творчеството на своите автори.
Симфонията-кончертанте за цигулка, виола и оркестър на Моцарт е сред първите му опити да експериментира със симфоничния жанр и до днес се смята за един от най-успешните реализации на „крос-овъра”, съчетаващ симфонията с инструменталния концерт.
„Романтичната” на Брукнер пък е първото (и може би -  единствено!) творение, на което композиторът дава програмно заглавие. В тази симфония най-ярко се проявяват особеностите на мирогледа на Брукнер, характерните черти на неговата творческа натура. Не случайно симфонията получава заглавието „Романтична”: в нейната основа са типичните за романтичното изкуство образи - на природата, жанрово-битови, епични.

Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър на Волфганг Амадеус Моцарт се появява по време на едно концертно турне на композитора в Европа, което включвало Манхайм и Париж. Историята на създаване на тази толкова популярна и обичана от всички творба е широко известна. Известно е също, че Моцарт така и не е успял да я чуе приживе.
През 1778 година солист на знаменития манхаймски оркестър бил любимият цигулар на композитора – Френцел. Узнавайки, че в Манхайм се организира „Академия за любители“ и въодушевен от приятелите си, Моцарт веднага започнал да съчинява за тях две Концертни симфонии (Симфонии-кончертанте) – т. е. Симфонии с участието на групи солиращи инструменти. Работата над симфонията-концертанте за цигулка и виола потръгнала особено бързо и с голям размах и това не било изненадващо: та нали тя щяла да бъде свирена от изумителни музиканти и несравними солисти-виртуози! Но... внезапно пристигнала вестта за разпускането на оркестъра и преместването на курфюрста Макс Йосиф в Мюнхен. Безценната концертна симфония останала никому ненужна...
Това изключително красиво произведение на Моцарт е написано за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, а по-късно са включени и допълнителни виоли, с което хармонията се обогатява. Съществува и аранжимент, в който партията на виолата се изпълнява от виолончело. Партията на солиращата виола е в ре мажор, вместо в ми бемол, а инструментът е настроен с полутон нагоре. Този технически прийом, който цели да се придаде по-брилянтна звучност на виолата, е необичаен за съвременните инструменти и по тази причина, обикновено когато се изпълнява Симфонията-концертанте, се използват оригинални инструменти.

Четвъртата симфония е едно от най-добрите творения на Брукнер. Замисълът за нея възниква през 1873 година, по време на работата на композитора над предшестващия симфоничен цикъл. Именно тогава се появяват отделни ескизи от произведението, но самото създаване на симфонията продължава доста дълго. Животът на Брукнер никак не бил лек. Огромният му педагогически труд се заплащал повече от скромно. Освен в Консерваторията, за да свързва двата края, му се налагало да преподава всеки ден по два часа в университета, и същевременно – да дава частни уроци. Въпреки това, уплътнявайки максимално деня си, Брукнер успял през първата половина на 1874 да напише първите три части от четвъртата си симфония. Над финала той работил през месец август, когато успял да се уедини за известно време в манастира Сан-Флориан, където някога работел като органист. Финалът бил завършен на 31 август, след което композиторът се завърнал във Виена. Тук на 22 ноември била завършена и оркестрацията на творбата.
Брукнер мечтаел премиерата на Четвъртата му симфония да бъде в Берлин. Ето как обяснявал той своето желание на своя познат и дружески настроен критик Вилхелм Таперт: „За мен представянето в Берлин е много по-важно от това във Виена, защото нас винаги ни приемат по-добре зад граница“. Но симфонията така и не прозвучала в първоначалния си вид. За това просто не се предоставила добра възможност. В продължение на две години – от 1878 до 1880 – композиторът я преработил два пъти, след което на 20 февруари 1881 година премиерата й се състояла във Виена, в залата на „Дружеството на приятелите на музиката“. Диригент бил Ханс Рихтер. В края на 80-те години диригентът Франц Шалк направил значителни промени в партитурата на симфонията. Според него те били необходими, за да се „облекчи“ разбирането на слушателите. За съжаление тези промени доста изкривили авторския замисъл. През 30-те години на 20-и век била възстановена редакцията на композитора, която и до днес се смята за единствено адекватна.

Минчо Минчев и Александър Земцов са добре познати на българската публика. Великолепни музиканти, брилянтни инструменталисти, всеки от тях е с впечатляваща солистична и преподавателска кариера.
Проф. Минчо Минчев е сред най-обичаните български цигулари, винаги посрещан с възторг и обожание от своите фенове; виолистът Александър Земцов пък е тясно свързан с България, тъй като е женен за българската кларинетистка Деница Лафчиева. Именно той преди три години беше и първият изпълнител на Концерта за виола на Емил Табаков.
Минчо Минчев и Александър Земцов са чести гости на сцените в София, Варна и Русе, а тази вечер ще имаме удоволствието да ги чуем и в тандем, в прекрасната Симфония-кончертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор от Волфганг Амадеус Моцерт.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програма на Еврокласик ноткюрно от 1 да 15 декември 2020

1 декември Изпълнения на латвийското трио „Ангеликус“ в състав: Сондра Леймалниеце (флейта) Елина Симкус( сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.00 часа – Язепс Мединс (1877-1947), „Мечтание“. 3.05 часа – Язепс Мединс (1890-1966), „Вечер е“ (аранжимент Лева Саблонска). Изпълняват Елина Симкус (сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.07 часа – Йохан Себастиан..

публикувано на 01.12.20 в 14:35

Фолклорен радиоблиц с Ива и Ева Валентинови

Те са две сестри, много еднакви и много различни. Музиката е третият елемент в тяхната роднинска връзка. "Радиото ми дава адреналин" – казва Ева Валентинова, а Ива Валентинова допълва – "Дава предизвикателства и много хоризонти. Познанства, които са изключително ценни, и много знания" Дали ще ни разкрият нещо различно за себе си, чуйте в..

публикувано на 01.12.20 в 08:38

„Полиевкт“ на Гаетано Доницети

29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети. 30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“ Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи. Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на..

публикувано на 29.11.20 в 08:00

Ви-Валди

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае като две и две какво е безизходица. Върти се нощем в тясното легло в безсъние хроническо и нявгашното пещерно тегло днес му изглежда весело, епическо. И стогодишните войни, и бутафорните нашествия, и тези реформаторски вълни без никакви..

публикувано на 28.11.20 в 11:20

„Зигфрид“, трета част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“

За трета поредна съботна вечер (28 ноември от 20 часа) ще имате възможност да се потопите в дълбокия свят на Вагнеровата музикална драма, защото Байройтският фестивал отваря своите архиви. Записите достигат при нас благодарение на сътрудничеството ни по линия на Европейския съюз по радиоразпръскване. На 30 юли 2015 година на сцената в Байройт Кирил..

публикувано на 28.11.20 в 08:00