"Как търсещи спасение от "Ислямска държава" намериха смъртта си на границата на Европа" – така е озаглавен репортажът на Мария Черешева, Дорайд Ал Хафид и Георги Зеленгора от пограничните турски села и Одрин. Те отидоха там, за да разберат повече по една информация, която се появи в турските медии. Става дума за 17 (по информация от турските медии) иракски йезиди, върнати от българската граница. Двама от тях са били намерени, измръзнали от студ, близо до границата в Турция.
Като цяло беше много трудно да се установят каквито и да е факти, разказа в предаването "Хоризонт до обед" Мария Черешева.
Притеснение буди фактът, че повечето разкази за насилствено връщане към турска територия са сходни. Подобни практики станаха повод и за критичен доклад за т.нар. "отблъскване" (push back) на търсещите убежище от страна на граничните власти, изготвен от международната правозащитна организация Хюман райтс уоч преди година. Затова е нужно да има и пълноценно полицейско разследване на случая с йезидите.
С хора от самата група не успяхме да се видим, защото последният, останал в Турция, беше в болница. Останалите бяха заминали. Областната управа в Одрин казаха, че това е група от 12 души. На срещата с областния управител присъства и шефът на жандармерията. Съвсем случайно срещнахме група от афганистански емигранти. Те тъкмо бяха върнати от българска територия. Специално ги попитах дали са влезли на българска територия. Те казаха, че са били на българска територия и след като са им били взети парите, телефоните и след като е упражнено насилие, са били върнати. Стряскащото е, че чухме този разказ не само от тях. Говорили сме с над 30 души и всичките имат идентични версии.
Достъпът до областния управител беше много лесен. Ние не бяхме планирали такава среща. Говорихме с един колега турски журналист. Искахме информация. Той ни осигури тази среща, допълни Дорайд Ал Хафид.
Втората група, с която разговаряхме, са сирийски бежанци. Снимахме раните им, но не поискаха да бъдат снимани лицата им. И от страна на областната управа в Одрин, и от страна на селяните, които са били в екипа, открил труповете, получихме недвусмислено потвърждение, че са имали сериозни рани от побой. На границата е малка вероятността да дойдат от другаде такива рани. Двамата починали са били компютърни специалисти, те са били йезиди.
Йезидите са древна етно-религиознна група, която стана мишена на Ислямска държава от самото начало. Според източници от йезидската общност – това, което се случва с тях от лятото на 2014 година е 73-тият пореден геноцид срещу тази група, а тяхната религия ни отвежда в древността.
На въпроса какво представляват йезидите отговаря Мохамед Халаф - журналист и анализатор от Ирак, който живее в България.
Има елементи от християнството и исляма в йезидската религия – например има водно кръщене, както в християнството. Но освен елементи това има влияние и от зороастрийската релегиозна система. Йезидите имат забрана за произнасяне на името на Сатаната, наричат се слънцепоклоници, не носят син цвят и имат особено отношение към пауна. Името на Сатаната (Шейтан) не трябва да се произнася за да не събужда злото в човека, смятат те.
Европейският контекст
Седмица след като при неизяснени все още обстоятелства двама йезиди от Северен Ирак намират смъртта си в опит да пресекат границата на Европа (през българотурската граница), папа Франциск се обърна към множеството поклоници по време на посещението си в Неапол с въпроса дали емигрантите са втора ръка хора и отговори - "Не, те са наши братя и сестри и като вярващи сме длъжни да ги приемем като наши съграждани"
По същото време Франция на специална церемония във Френското вътрешно министерство обяви, че е дала бежански визи на 1500 християни от изтока от края на юли, когато правителството обяви намерението си да улесни влизането в страната на тези преследвани малцинства.
Цялата тема от предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете в звуковите файлове.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg