Грег Бенник: Не трябва да бъдем жертви, а да изследваме страховете си

Грег Бенник е продуцент на филми за мъдростта и човешките състояния. Пее в две хардкор пънк банди и изследва човешкото съзнание. Издал е 5 плочи, обиколил е планетата, среща се със световни лидери, за да обсъжда с тях проблеми, свързани с агресията и насилието. Живее в Сиатъл, харесва тайландска храна и пише собствените си резюмета.
Така през 2011 година се представя Грег Бенник по време на лекцията си за TEDx. На 5 август ни предстои да го видим в София за втори път като вокалист на бандата Trial – един от основните му проекти и група с култов статус за поколения хардкор хлапета, и въобще – eдна от най-политически ангажираните хардкор банди в света.

Какво го връща в Източна Европа и какво му е дала пънк субкултурата, което не може да намери в никоя друга сцена – за всичко това, а и не само: в разговора му с Ангел Симитчиев.

Кои са най-важните „битки“ на Грег Бенник?
Бих казал, че най-важната битка е тази със самия мен. Колкото повече време минава, толкова повече усещам, че се разсейвам от всичко около мен. Разсейват ме всички възможности наоколо и потенциалът, който виждам в тях. Трудно е да останеш фокусиран. Затова се опитвам физически и психически да следвам целите си. Освен това работя здраво в подкрепа на Хаити. Организацията ми One Hundred For Haiti е финансово отговорна за качеството на водата в Ranquitte – един от регионите на острова – и от нас зависи тези хора да имат достъп до чиста вода, за да не умрат от холерата, с която са заразени водоизточниците. Постоянно се боря за финансиране на този проект. А защо е важно да го правя? Защото през 2010 г. обещах, че ще работя за това място и би било прекалено лесно да се разсейвам от всичко, което става по света и да забравя за своето обещание.

Къде те намират моите въпроси и с какво се занимаваш в момента?
Всъщност, когато за пръв път ги прочетох, бях в Хаити, но не успях да отговоря, така че не се брои. Там беше страхотно. С какво точно се занимавахме, можеш да прочетеш на в сайта на One Hundred For Haiti в секцията Rural Water Project. В момента съм във влака на път към фестивала Fluff в Чехия. Доста съм развълнуван, че турнето ни в Европа вече започна.

Повечето банди от САЩ наричат европейско турне 10 дати в Германия, Австрия и Белгия, но ти винаги се опитваш да достигнеш Източна Европа. Какво те връща тук?
Винаги съм обичал да пътувам на Изток и като банда винаги сме харесвали концертите по тези места, защото хората наистина оценяват хардкор пънк музиката. Помня първия път, в който бяхме в Източна Европа през 1999 година. Свирихме в Полша и беше едно от най-великите преживявания в живота ни. Хлапетата се раздаваха и ни подкрепяха с целите си сърца. Никога няма да го забравим. Винаги споменавам Източна Европа в интервюта. През 2011 г. свирихме в Македония и беше фантастично. Три момичета – Тейка, Ека и Елена – се свързаха с нас и ни поканиха да свирим и ние се постарахме да го направим. Сега ще свирим за пръв път в Нови Сад, отново в България и Румъния. Имаме и два концерта в Полша. Много съм развълнуван да видя стари приятели и да срещна нови!

Предполагам, че има разлика дали си на сцената с Trial или Between Earth & Sky, или си на сцената на TEDx. Със сигурност публиката и обстановката са други, но къде усещаш, че думите ти имат по-голям ефект?
Да, публиката е абсолютно различна, но в същото време и доста сходна. Хората са хора, независимо от техните музикални предпочитания, но разбирам какво имаш предвид. Смятам, че с Trial или Between Earth & Sky комуникираме с група, която е по-отворена към идеи и емоции или в краен случай поне е запозната с този тип общуване. Това ги прави по-разбиращи и възприемащи и бих казал, че потенциалът да предизвикаш промяна сред тях сякаш е по-голям.

Как всъщност може да се измери ефектът от думите? Как могат хлапетата да повярват, че от сцената наистина могат да променят света?
Това е проблемът. Понякога не знаеш дали изобщо достигаш до хората, но трябва да продължаваш и да говориш с вяра, с надежда. Смятам, че винаги има шанс на никой да не му пука или изобщо да не те слуша, но ако думите за мен наистина значат нещо, тогава трябва да продължавам докато не кажа всичко, което искам. Доста често след концерт хората идват при мен, за да ми кажат колко много е означавало за тях шоуто или речта ми.
Помисли за това – колко пъти ти е харесало нещо и си го казал на неговия автор? Случва се постоянно. Доста рядко е да бъдеш толкова повлиян, че да се активизираш на мига – да го оцениш веднага, вместо просто да му се наслаждаваш сам за себе си... Моят съвет към хората, които искат да използват думите си за промяна е просто да го направят. Да не се предават и да бъдат уверени, че там някъде някой наистина ги слуша внимателно и ще бъде докоснат.

Как мина последното ти spoken word турне в нашия регион, където дори на хардкор пънк концерти често можеш да чуеш хората да се чудят „Защо по дяволите този човек говори толкова много на сцената“?
Беше велико! Говорих в над 20 държави, включително Русия. Не съм бил в Европа от две години, не мога да повярвам колко бързо лети времето. Със сигурност не навсякъде хората бяха готови за подобен тип събитие – хардкор пънк събитие, на което просто някой говори от сцената. Но това не означава, че се чувстваха странно или не им хареса. Само веднъж или два пъти чух някой от публиката да ми крещи да млъкна. Добрата новина е, че обичам да се разправям с такива провокатори. Те заслужават специално място в ада.

Какво ти е дал пънкът, което не можеш да намериш в никоя друга субкултура или сцена?
Това е много интересен въпрос. Често се чудя дали това, което получих от пънка съществува и другаде. Преди време излизах с жена, която харесваше Phish, да, бандата, която копира The Grateful Dead. Разказвах й колко уникална е хардкор сцената. Как мога да отида навсякъде по света, да срещна различни хора, да създам връзки, да намеря място, където да пренощувам и да споделя идеите си. Тя беше изненадана и ми каза, че същите неща съществуват в Phish-културата. Аз спорих с нея, защото не вярвах, че това може да е истина, но в крайна сметка трябваше да призная, че вероятно е права и само моята собствена непросветеност беше причина да не й повярвам. Докато пиша това обаче тя не е наоколо, така че ще го кажа – хардкор пънк сцената е уникална и чувството за глобална общност, фокусирана върху страстта, идеите и уважението е нещо, което не мога да намеря другаде. Да, със сигурност има идиоти и в тази сцена, но те не са пречка, за да оценя всичко останало и нивото на връзка, което споделяме.

Бил ли е пънкът някога пречка за другата страна на кариерата ти и може ли такова движение изобщо да бъде пречка пред някой? Мнозина го смятат за „фаза“ или „мода“, но в същото време хора като теб сякаш са доказателството, че наистина има нещо повече.
Всъщност съм открил, че едното помага на другото. По-мейнстрийм публиката се вълнува от пънк рок амплоато ми. Аз самият напоследък го смесвам все повече и повече и така ще бъде и занапред. Смятам, че причините за всички тези моменти, в които решавам, че трябва да се променя, за да не бъда съден, са само в главата ми. В крайна сметка моята пънк страна е истинска, защо тогава трябва да се крия дори за секунда? Да, винаги ще откривам в тази сцена нещо повече от мода. Аз самият не съм човек, който се влияе от тенденциите, така че този елемент със сигурност не е нещо, което ме вълнува.

Според теб кой е най-важният проблем, който светът трябва да реши?
Липсата на истина, страхът от смъртта и най-вече ефектът, който този страх има върху нас самите. Напоследък мисля толкова много по тази тема. Ние сме отделени и от смъртта, и от животите си. Не съм сигурен кой е най-добрият начин да решим този проблем, но да се гмурнем в несигурностите си вместо да ги избягваме звучи като силна първа стъпка.
Не трябва да бъдем жертви или да бъдем негативни към останалите. Трябва да сме проактивни и да изследваме страховете си. В тази връзка, ако някой иска да се свърже с мен, да заповяда тук и разбира се, на сайта на One Hundred For Haiti.

Концертът на Trial (с участието на By The Grace Of God и „Покой”), е на 5 август от 20 часа в малката зала на *Mixtape 5*, а организаторите от For The Kids Booking ще гостуват в „Аларма“ по програма „Христо Ботев” тази вечер (4 август) във втората част на предаването (някъде след 22.10 часа).