Едва ли някой ще оспори, че първото и задължително условие за пълноценно вписване, приобщаване и реализация на човек в едно общество е усвояването на езика, чрез който членовете му общуват. Отнесено към конкретната реалност, която преживяваме с големия брой вече пребиваващи на наша територия чужденци и неизвестния брой на тези, които се очаква да пристигнат, това очевидно твърдение поражда ред въпроси. Кои от пребиваващите временно или постоянно у нас имат право на обучение по български език, кои институции трябва да осигурят обучението им, колко трябва да трае то, по какви програми и учебници, с какви преподаватели. Реално обучават ли се и как в момента децата и възрастните, които наричаме най-общо „бежанци“. Освен право, усвояването на езика на страната, дала им подслон, не трябва ли да бъде и тяхно задължение. Впрочем, дали се справихме с изучаването на българския език и от нашите съграждани, с която делим територия и история от векове? Въпросите едва ли ще получат удовлетворителен отговор, но сме длъжни да ги задаваме настоятелно, преди да е станало твърде късно. Доц. Катя Исса, дългогодишна преподавателка по български език на чужденци, конкретизира въпросите със своя личен опит и пристрастност към каузата за успешния диалог между хората от различни нации и култури. От Анна Андреева, директор на Дирекция „Социална дейност и адаптация” в Държавната агенция за бежанците, очакваме достоверна информация за наличната или отсъстваща система за включване на чужденците в обучение по български език.
• Езикови справки по радиото: „емигрант”, „имигрант”, „мигрант”.
13 октомври
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Лъчезар Лисицов , журналист от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg