На 19 ноември гостуваха Димитър Динев и Братя Владигерови по покана на клуба „Приятели на джаза“ и библиотеката към църквата в Бад Ишъл, Залцкамергут, горна Австрия. Динев чете откъси от семейния си роман "Ангелски езици", разказите "Светлина над главата" и есетата "Милосърдие". Със своя лаконичен, ясен, ироничен и същевременно шеговит стил Динев очарова и доведе многократно публиката до смях в голямата зала на църковния дом. Братята Александър и Константин Владигерови оформиха прочетените текстове с приказно-живописни звуци, понякога фолклористично, пъстро оцветени, друг път замечтани и меланхолични, но винаги виртуозно изпълнени, с подчертана елегантност и завидна музикалност. Една успешна литературно-музикална вечер на австрийско-българската култура от най-високо ниво и с елементи на наслада.
Предлагам и разговора си с двамата братя.
Юлия Атцмансторфер: Константин и Александър, името Владигеров е от такова значение за България, от каквото е Енеску за Румъния, Бетовен за Германия и Моцарт за Австрия. Какво е да сте трето поколение музиканти и да носите това име?
Константин Владигеров: Добър вечер! Благодаря за вниманието и за тазвечершната покана в Бад Ишъл за „Приятелите на джаза“ да имаме честта да свирим тук.
На първо място това е признание, почит и изключителна радост. А в личен план всъщност и гордост, от гледна точка на това, че продължаваме родствената линия като музиканти, тази генетична предопределеност на музиканти да се развиваме, може би, в една друга посока, но пак чрез музиката да говорим, да радваме хората и нашите слушатели от днешното поколение.
Юлия Атцмансторфер: Александър, от колко години сте в Австрия и с какво се занимавате в момента?
Александър Владигеров: Повече от 15 години. Дойдохме за да следваме тук, във Виена, в Консерваторията, в Департамента за джаз. Преди това учихме и подготвителен клас за композиция. Следвахме джаз. Това е нашият живот. Продължаваме да се развиваме с нашата музика, с това, което всеки ден ни се случва като преживявания. В момента сме активни музиканти. Занимаваме се с различни стилове и свирим предимно наши джаз-композиции. На договор сме в най-големия немскоговорящ театър, Burgtheater, като музиканти, live-изпълнители и композитори. Основната ни цел е да записваме наша музика.
Юлия Атцмансторфер Константин, защо избрахте джаза като творческо вдъхновение и професионална реализация? Участвате ли и в класически формации, например с Екатерина Владигерова?
Константин Владигеров: Хубав въпрос! Напоследък не толкова често. За мен джазът е наистина голяма любов и голямо вдъхновение. Със сестра ни Екатерина Владигерова свирим в трио-формат музика от дядо ни, Панчо Владигеров, от ранните произведения, неговите театрални произведения, които всъщност са клавирни цикли. Не мога да кажа, че участваме в някакъв ансамбъл за класическа музика. Аранжираме, правим преработки за инструментите кларинет, тромпет и пиано, главно на композиции от Панчо Владигеров, от дядо ни. Стилът е доста разнообразен, не строго класически.
Юлия Атцмансторфер: Александър, разкажете ни накратко за първите четири компакт-диска. Кога ще има пети албум в дискографията на Братя Владигерови?
Александър Владигеров: Много добре сте запозната. Като цяло по-активният период за записване на музика е във Виена, откакто завършихме Академията. Трудно става човек да продуцира собствена музика поради много причини. Това в никакъв случай не е комерсиална музика, която може по-лесно да бъде представена. Ние следваме една линия в нашите композиции на балкански джаз с много елементи на латино-музика и съвременен джаз. Това е нашият език. Първите два диска: Wanderer In Love, дебютният албум и For The Greatest and Little Things са повече към Balkan Jazz, като музикална насока. Преди една година изкарахме два диска: Dreaming of Dreams и Dedicated Sounds, които са повече с песни, с вокални акценти, с български изпълнители, Васил Петров участва, Стоян Янкулов на ударни. Имаме идея да разнообразяваме нещата. Кога ще излезе пети диск е „Божа работа“. Имаме идеи и планове, на засега не бих говорил за това, може би другата година. Нека да остане изненада за слушателите ни.
Юлия Атцмансторфер: Константин, от кога датира съвместната ви работа с австрийския писател от български произход Димитър Динев и как се стигна до общите ви участия в литературни четения?
Константин Владигеров: Приятелството ни свързва вече повече от 12 години. Ние се запознахме с Димитър Динев, така наречения от нас "Джими", много любим наш приятел, във Виена. Мога да кажа, че Виена е люлката на нашите първи изяви заедно. Това е и публиката, която първа възприе нашия формат. Първоначално свирихме не само двамата, като дуо, когато той четеше. Имаше и други колеги музиканти: акордеонист, кавалджия. Мога да спомена името на Димитър Карамитев. Най-често с него сме участвали.
Александър Владигеров: Първо направихме неговите разкази „Die Inschrift“. Това беше първото, което заедно направихме, в смисъл музикално оформление към неговото четене.
Контантин Владигеров: Сборник разкази, който първоначално издадоха в издателството Deuticke. Но всъщност с романа на Димитър Динев „Ангелски езици“ се получи пробивът. Имахме повече съвместни участия и четения. Това беше наистина пробив.
Австрийците свързват българския град Русе с биографията на известния писател от еврейски произход и носител на Нобелова награда Елиас Канети.
Юлия Атцмансторфер: Вие се застъпихте за издигане на кандидатурата на Русе като „Европейска столица на културата 2019“ и поради културните връзки на вашето семейство с този град. Вторият по големина български град Пловдив обаче бе официално утвърден след отвхърляне на кандидатурата на Русе. Въпреки че 2019 година е далече, планирате ли участия в програмата на Пловдив като Европейска столица на културата?
Александър Владигеров: Имаме идеи за концерти и за изпълнения в рамките на Джаз-Фестивала, който в момента се организира от Петър Салчев. Той е известен български вокалист и преподавател. Миналата година участвахме с един голям проект – театралната музика на Панчо Владигеров – аранжирана и допълнена, по покана на Милчо Левиев свирихме в новата зала „Борис Христов“. Много сме щастливи поради този факт. Имаме планове евентуално по този проект.
Юлия Атцмансторфер: Виена е многонационален културен център. Балканските страни с техните многообразни културни традиции са познати на виенчани и ценени от тях. В провинцията обаче няма културни институти, които да популяризират чуждото изкуство. Австрийците често бъркат България с Румъния, а в залцбурския ежедневник Salzburger Nachrichten се поместват предимно материали за роми, когато става дума за България. Ако можехте да бъдете за един ден посланици на Република България в Австрия, какво бихте променили за този един ден?
Константин Владигеров: Въпросът е много политически, а нас там много-много не ни бива. Нашата музика бих искал, винаги да създава пространство в свят, в който да има любов, да има разбирателство, нещата по-светли да изглеждат, по-достъпни и хората по този начин чрез музиката да се сприятеляват. Има мисия в това, по-философски гледам на нещата. Докато политически нещата изглеждат доста по-различно.
Александър Владигеров: Може би трябва да се създават повече културни мероприятия. Според мен това обединява много хората. Малко е обща съпоставката с един спортен ивент, когато се събират много хора и обсъждат после случилото се. Би било възможно да стане така и с голям, по-голям концерт. Български оркестър тук, примерно, не е гостувал от, може би, десет години. Софийска филхармония за първи път свири преди десет години с Маестро Табаков, през 2005-та, в Musikverein. Едно такова събитие тогава доста промени, според мен, духа и много австрийци чуха и видяха. После и по радиото имаше отзвук. Може би един такъв културен ивент би събудил много повече интерес и любопитство към България. Мога да си спомня, преди една година тук бяха „Мистерията на българските гласове“ и „Cosmic Voices from Bulgaria“. Те пяха във Votivkirche във Виена, в една от най-големите църкви. Има много добро представяне, но това, както Вие казвате, е повече във Виена. А в другите градове не се случват такива неща или ние не разбираме за тях.
Константин Владигеров: По-скоро в личен план мога да кажа, доколкото ние можем да допринесем, е това, че се опитваме всеки път и с писателя Димитър Динев (и не само) да пропагандираме, да популяризираме България дори и чрез нашата музика. Често се налага да свирим австрийска музика. Но по принцип това ни е също така основна задача, да пропагандираме и България по този начин и то в добрата си светлина.
Юлия Атцмансторфер: Какво ви липсва най-много от България, когато сте в Австрия и какво ви липсва от Австрия, когато сте в България?
Константин Владигеров: Мога ли малко шеговито да се обърна? Когато сме в Австрия, от България ни липсва много лютеничката.
Александър Владигеров: Липсват ни много приятелите.
Константин Владигеров: Приятелите и... Основно мога да кажа, че приятелският ни кръг напоследък, в последните поне десет години, от България, доста се стесни. За съжаление. Не говоря за Facebook в днешно време и т.н. Говоря за хората, които истински, от малки, познаваме и са ни били близки. За съжаление вече не е така.
Александър Владигеров: От друга страна като сме си в България пък почват бързо да ни липсват ангажиментите тука, които имаме, в Австрия, контактите тука, защото може би тука и живеем. Човек би трябвало да се чувства щастлив там, където е. Щом тука сме избрали да бъдем.
Юлия Атцмансторфер: Ако вие можехте да отговорите с музика на атентатите от Париж, какво послание би носила музиката ви?
Константин Владигеров: Със сигурност на първо място миролюбиво. В последния концерт, на който свирихме, в рамките на KlezMore – Фестивала на еврейската музика във Виена, участвахме с една композиция на един френски контрабасист, джаз-музикант и така искахме да допринесем нещо за това, че не трябва да затваряме очи, не трябва да си запушваме ушите за тези страшни неща, които се случват.
Юлия Атцмансторфер: Каква е следващата ви изява на австрийска сцена и кога вашите почитатели в България ще могат да ви видят и чуят отново "на живо"?
Константин Владигеров: Бих споменал 26-ти ноември. Голямата Златна зала на Musikverein е позната на българите чрез Новогодишните концерти всяка година на 1-ви януари. Там се правят различни проекти за млади музиканти, даже на още незавършили студенти, които следват във Виена от цял свят. Това е проект в една от новите зали на Musikverein, тя се казва Gläserner Saal, т. нар. Стъклена зала. Там ще поставим проект с основен акцент дядо ни, Панчо Владигеров, с участието на други български изтъкнати музиканти колеги, които живеят във Виена: Ружа Семова, цигуларката Теодора Сороков. Останалите музиканти са студенти от Консерваторията във Виена. И с наше участие. Много сме щастливи, че ще можем по този начин да популяризираме нашата фамилия и музиката й, освен нашата и на Панчо Владигеров.
Юлия Атцмансторфер: А кога отново ще сте в България?
Александър Владигеров: Март месец засега имаме покана от Мартенски музикални дни в Русе да участваме със собствен проект. По-късно през април има Фестивал в София за чуждестранно изкуство. Това са най-близките ни участия.
Световни артисти и носители на наградата "Грами" гостуваха на десетото издание на Plovdiv Jazz Fest, което се откри в Деня на народните будители и продължи три дни в Дома на културата "Борис Христов" в града под тепетата. За цялостен принос в българската джаз музика тази година награда получи певицата Мими Николова. Артистичният директор на..
Датският музикант БАУН (BAUN) издаде дебютния си албум Beginnings на 25 октомври 2024 г. Съчетавайки джаз, соул, арендби, поп, фънк и бразилска музика, албумът отразява забележителните качества на БАУН като вокалист и автор на песни, а едновременно с това представя комбинация от вдъхновяващи мелодии, танцувални ритми и прочувствени текстове...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
На 4 ноември, Васко Василев, световноизвестният български цигулар, изнесе първия от трите си концерта в София. Той представи новия си проект Vasko & The Violin , заедно с премиера на едноименния документален филм. Днес, 5 ноември, той ще изнесе специален безплатен концерт за ученици от столични гимназии в зала 1 на НДК . По-късно вечерта ще се състои..
Концерт на Зорница Иларионова и Божана Павлова под надслов "Огън и страст за цигулка и китара" ще се състои в Българския културен институт в Будапеща на 5 ноември. В продължение на четири дни Зорница Иларионова проведе и Майсторски клас по цигулка у нас. Тя се утвърждава на сцената като солист и камерен изпълнител с участията си в парижката зала..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе засегнат въпросът за възможността и предизвикателствата на живота по крайбрежието на..
38-ото издание на Киномания ще предложи 50 филма на любителите на качественото кино. Очаква се наситена програма от специални събития, премиери на..
Художниците Цветелина Русалиева и Илиян Рач о в откриха съвместна изложба в галерията Аrea Contesa Arte в сърцето на Рим, която продължава до 10 ноември..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg