„Кукла-униформа” – между креативността и загубата на човешкото

Интервю с куратора на проекта Йово Панчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю с автора д-р Галентин Гатев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Галерия Credo Bonum представя от 27 януари до 16 февруари 2016 г. най-новия проект на д-р Галентин Гатев, носещ името „Кукла-униформа”. Д-р Гатев е по професия лекар дерматовенеролог, който става популярен в края на 80-те години в средите на неконвенционално изкуство като колекционер на творби на авангардни художници. Появата му като автор и утвърждаването му на артистичната сцена е в рамките на няколко години, като тази среда го приема безрезервно. Както отбелязват негови колеги: „Той се представя като реалист, докрай „метафоризиращ” всичко по пътя до реалния, предметния резултат”. Д-р Гатев коментира днешната си изложба като опит да се естетизира некрасивото, грозното, да се преведе така, че да стане разбираемо, но да не загуби натуралистичния си привкус и да кореспондира основно с публика от професионалната сцена, без да има угризения от натежалата елитарна конструкция.

Изложбата „Кукла-униформа” разпознава като източник на основния актуален човешки проблем информационната среда, кризата на креативността, загубата на човешкото и зависимостта от виртуалния свят и дигиталните технологии. Този комуникационен код, който тече през новите медии обаче не е базиран само на семантична и визуална основа, но и на словесна, на епистоларна. Днес тече засилена епистоларна комуникация, която е много по-активна отколкото по времето, в което нямаше нито социални мрежи, нито виртуално пространство. Този конфликт е и начин да разкриеш себе си в дълбочина, именно чрез словото, обратно на унификацията чрез образи и визулни послания.

Човешката креативност, творческият процес като някакъв тип интерпретация на реалността, този път като симулакрум през виртуалното пространство, с неговите нови закони и средства за формиране, е провокирана в самата изложба с две инсталации.

Едната представя два ритуално затварящи се и отварящи се лаптопа, композирани на две срещуположни стени на галерията, които кореспондират един с друг през полюсни цветове – бяло и черно. Лаптопът е символ на новата информационна матрица, той е едновременно и инструмент, и функция на тези отношения, които са породили необходимостта от него. В самото произведение виждаме, че авторът, критикувайки с ирония този формален език, го употребява в собственото си произведение като естетически код. Достъпността на информацията е основна характеристика на нашето време. Светът променя своята йерархия, и ние се питаме има ли недоволни от това детрониране на авторитети. Защото полемиката е в дъното на всяка човешка комуникация и във времето, в което можеш възможно най-бързо да заемеш аргументи от световната информационна мрежа, водещи до интронизиране на съвсем друг тип авторитети, които се чувстват максимално уютно в тази среда.

Втората интерактивна инсталация, доколкото подредбата на семантичната структура е рационален, а не случаен избор на зрителя-участник, опростява поведенческия модел до някакви виртуални автоматризирани отношения, в които премодулираме механично словесните послания. Това е плашещо, тази миниатюра на съвременния тип отношения, изведена в работата на д-р Гатев, с намесата на течащата вода като един органичен елемент привнесен в дигиталния ни свят, успява да ни развълнува чисто човешки.

Проектът на д-р Галентин Гатев говори за загуба именно на човешкото в този нов информационен капан, като ни напомня, че този тип отношения са продукт на хуманизма като властващ догмат, като религия на преследване на потока от именно такива човешки желания. Желания, които ни унифицират в характеристиката на потребители. Можем само да гадаем доколко унификацията не е и поляризация, защото на виртуално ниво ние свикваме да работим със символи, докато социумът развива различен тип резистентност и поляризира идеята за реалност по различен начин, именно по причина, че индивидът попада в различни таргет групи от повсемеснтната хибридна война, която се води и в нашето информационно поле. 90-те години бяха период, който коментираше новата актуална човешка креативност като посмодернистичен подход, в който автора синтезира ново произведение, сублимирайки впечатленията от „заимствани“ образи и „фрази“. Тази информационна среда с всички нейни характеристики взаимодейства и с убежденията на човека. Днес, при тази активна комуникация, при това безбрежно информационно море, се питаме няма ли процес на акумулация, или се задоволяваме само да си подаваме през социалните мрежи неосмислени послания, често продукт на PR-стратегия, или чисто пропагандни клишета, в обмена на които експлицитно се съдържа и въпросът доколко убежденията са продукт и доколко те са изначална базова константа.

По логиката на унифицирани консуматори и едновременно с това на трансмедиатори, на сътворци, ако можем да си позволим тази волност в изказа, се питаме днес, гледайки изложбата на д-р Гатев, променя ли се нашият статут и дали тази достъпност на информация тарансформира степента ни на познание?

Споделете

„Кукла-униформа” – между креативността и загубата на човешкото

Брайл ФМ навърши 10 години

Пространството на книгата

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР