До края на света и обратно

Ще ви заведем на 62 градуса 38 минути и 29 секунди южна ширина и 60 градуса 21 минути и 53 секунди западна дължина, на Източния бряг на Южния залив, на остров Ливингстън. Там е българската база „Св. Климент Охридски“ на Антарктида.
Някои от участниците в последната българска антарктическа експедиция ще разкажат как изглежда Ледения континент – последното място на Земята, където природата е непокътната, където няма държави и излишен шум, а само тишина, прекъсвана от пукота на топящи се ледници, тътена на вълните и свистенето на вятъра. Антарктика е домът на пингвините и на още 35 вида птици, на 20 вида китове, на 17 милиона тюлени, както и на повече от 150 вида риби. Там хората са само гости.
Суровата красота на най-студения, най-ветровития, най-високия и най-пустинния континент на Земята – Антарктида, неудържимо привлича хората от дълбока древност до наши дни. Полярните изследвания са пример за авантюристичната натура на човешкия дух, търсещ винаги новото и неизвестното. Двайсет и четвъртата българска антарктическа експедиция приключи успешно в началото на март.
За Антарктида и нейните предизвикателства разговаряме с: Йордан Йорданов – началник на базата ни на остров Ливингстън, геолозите Дочо Дочев и Стефан Велев, сеизмолога Гергана Георгиева и Иглика Трифонова – председател на Асоциацията на младите полярни изследователи.
С Гергана Лаптева ще ви представим ЕКОАНТАР – културната програма, в чийто фокус е природата на Антарктида. Първият арт проект към ЕКОАНТАР пренесе на остров Ливингстън творби, вдъхновени от Ледения континент на учениците от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. През 2016 година се отбелязват 25 години от подписването на Мадридския протокол към Договора за Антарктика, регламентиращ условията и мерките за опазването на околната среда на Антарктида.