Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Теодора Димова: Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация

Теодора Димова
Снимка: БГНЕС

Писателката и драматург Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на БАН, стана ясно преди няколко дни. Димова е сред най-успешните съвременни автори у нас, лауреат на кампанията на Българското национално радио "Посланици на културата". В своите романи "Емине", "Майките", "Поразените" и "Не ви познавам" Димова съумява да пречупи историческите травми на българското общество, създавайки вълнуващи и често пъти трудни за преглъщане литературни сюжети.

Теодора Димова гостува в "Нашият ден", за да говори за "тънкия лед", по който стъпва един автор, пресъздаващ историческо време, както и за липсите и нуждите в съвременното човешко битие.

"Когато писах "Поразените", аз си дадох сметка защо има толкова малко романи около 9 септември, посветени на терора след това, на тези много страшни събития – защото е много мъчително. Имаме няколко разказа, които са противоположни едва ли не, които се бият, и човек трябва да се потопи в самото историческо събитие", споделя Димова и допълва, че най-голямо предизвикателство е било преодоляването на едностранчивото, категоричното и публицистично мислене.

Следващият роман "Не ви познавам" разглежда периода на прехода, който продължава да тежи в нашето общество. По думите на Димова, по време на творческия процес не е имало обичайното отстояние от времето. Авторката е опитала да преработи литературно реалността на улиците и площадите.

Димова перифразира откъс от книгата на Иван Костов "Свидетелства за прехода", където се казва, че ние все още не сме завършили този преход. Икономиката е преструктурирана и са се появили нови обществени слоеве и класи, но в манталитетно отношение българинът не се е научил да осмисля трезво събитията около себе си.

Писателката с тревожност наблюдава едно завръщане към мисленето от периода на тоталитарното минало. Човек трябва да осмисля реалността през мирогледа на един вярващ човек, по думите на Димова.

"Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация", заявява писателката.  

Димова разсъждава върху липсата на любов, която избива под формата на агресия. Авторката призовава всички да бъдат изключително внимателни един към друг, защото всеки жест е важен – той ще е нашият пропуск към вечността.

Като драматург Димова заявява, че театърът е магия, която се случва непосредствено. Театърът е възможност да кажеш нещо почти злободневно, което през сцената се превръща в изкуство. Въпреки това съществуват строги закони в театъра, защото иначе драматургията се разпада, допълва Димова.

В турбулентните времена, в които живеем, Димова забелязва огромна умора и апатия сред хората. Колкото по-малко българи гласуват, толкова по-голяма става тревогата от това, че тъканта на политиката се разпада, по думите на Димова, според която този разпад може да ни върне с 35 години назад.

От досег до чуждестранните читатели Димова получава усещането, че не ни възприемат като нещо екзотично, просто се интересуват от нас и се вълнуват от сходни проблеми.

Що се отнася до историческото минало, Димова отчита разминаване във възприятията тук и на запад: "Имам чувството, че в Западна Европа хората знаят за тоталитарния период по някакъв теоретичен начин. Колкото и да им го разказваме, не могат да разберат какво точно представлява и какви са последиците от него."

В края на разговора Димова заключава, че трябва да намерим човешкото и нормалното, което е заложено във всички нас.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Столарова - автопротрет

"Отстоявана естетика" за 100-годишнината на художничката Мария Столарова

През 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия, представя експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по-късни периоди. Изложбата..

публикувано на 03.12.24 в 17:40
проф. Любомир Стойков

"Tрансформации на красотата" в изложбата на Юрий Ковачев

Самостоятелната изложба на художника Юрий Ковачев "Трансформации на красотата" се открива на 3 декември в столичната галерия "Милениум". В експозицията са включени 51 творби, сред които пейзажи, картини на стара София, натюрморти, балерини и планини, нарисувани с маслени бои на платно. Изкуствоведът проф. Любомир Стойков коментира: "Авторът се..

публикувано на 03.12.24 в 16:35

"Апокриф" с 30-о юбилейно изиграване

Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото. Текстовете са по адаптации на Иван Добчев и Маргарита Младенова и поставят в контекста "наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач." Повече за представлението, което ще има..

публикувано на 03.12.24 в 12:15
Людмил Станчев, Емил Янев, проф. Георги Гунев (от ляво надясно)

Към бреговете на свободата

В епизод 564 "Трамвай по желание" прави реверанс към музата на историята Клио и среща своята публика с една от легендите на българския исторически корпус проф. Георги Гунев. Георги Гунев е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е аспирант в Института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От..

публикувано на 03.12.24 в 11:38
Петър Петров - Перо

"Слънчева линия" от Иван Вирипаев за първи път на българска сцена

Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си избрал да споделяш живота си, не е нужно да ходиш на семейна психотерапия, може и просто да отидеш не театър. За целите на тези думи спомага поставянето за първи път на българска сцена на пиесата от..

публикувано на 03.12.24 в 08:50