Над 20 000 души от страната и чужбина се очаква да присъстват на фестивала на фолклорната носия, който ще се проведе в котелското село Жеравна от 19-и до 21-ви август. Българският Северозапад също има своите представители - танцьори от врачанското село Търнава.
Танцов състав "Руменя" при Народно читалище "Напредък" е включен в официалната програма на фестивала. Самодейците ще играят автентични местни хора, каза Татяна Мариновска от културното средище:
Представянето на фестивала на фолклорната носия в Жеравна ще бъде с две автентични хора от село Търнава, които са играни от дълги години, може би от две столетия. Едното е типичното търнавско хоро "Унината". Другото е хорото "Шумадия". Ще участваме в конкурса за народни танци. Отиваме с автентични носии. Две баби от Търнава ще представят носии, които са типични за нашия регион - двупрестилчените бръчници, бродираните ризи, като едната е на повече от 200 години. Пазим я само за такива представяния. Носиите на танцовия състав са точно от нашия регион - бръчници, престилки и бродирани ризи.
Уникалното събитие "Жеравна 2016" ще даде възможност на всеки, който желае, да облече българска носия и да се откъсне от ежедневието, като се върне назад във времето. Тази година в невероятното изживяване ще участват хора от цяла България, както и гости от различни краища на света, каза Христо Димитров, инициатор на фестивала и продуцент на ансамбъл "Българе":
Очакваме най-малко 20 000 души да дойдат на фестивала. 20 000 души, облечени в носии. Това ще бъде нещо наистина красиво, едно море от цветове и красота. Няма да има етнографска област, която да не е представена. И не само всички етнографски области, ами гости от целия свят, които ние не сме ги канили, те сами си идват по някакъв начин. Много е интересно, като си вървя по улиците в Жеравна, да срещна хора от Пер, Япония, Колумбия...
В програмата на фестивала отново има нови моменти и изненади за посетителите. Акцентът е върху автентичните хора, които гостите ще могат да разучат на място, обясни Христо Димитров:
Най-новото, което досега не сме го правили, е, че ще даваме възможност на така наречените клубове за хора да представят хоро, което е автентично, оригинално, от извора. Те ще трябва да посочат източника на хорото, тоест откъде го знаят, кой го е показал. След това хорото ще бъде представено на публиката и който желае, ще има възможност да го разучи. Смятаме, че с тази идея ние ще извадим от нафталина доста позабравени български хора, които не са толкова конвертируеми, като някои други, които постоянно се въртят по сватби, кръщенета и празненства и ще дадем възможност на хората на място да ги научат. Ще има и конкурсна програма за най-добра мъжка и женска национална носия, за най-добри танцьори, ще има много анимации...
По време на фестивала са забранени телефоните, съвременните вещи и аксесоари. Целта е всички участници наистина да успеят да направят скок назад във времето. Случва са правилата да бъдат нарушавани, което дразни самите участници, обясни още Христо Димитров:
Тези хора нарушават не само своето преживяване. Това нещо дразни повече останалите присъстващи. Когато те видят, че някой си е извадил телефона, веднага сигнализират охраната. Мерките са стриктни, строги, но това е желанието не само на нас, организаторите, но и на всички присъстващи. Ние сме правили години, в които сме били по-либерални към нарушителите, но това не се хареса на никого. Всички искат да има по-строги правила, да си изживеят тези 2-3 дни без телефони, без компютри и без да гледат как някой говори по телефона си.
Европа е не просто име на континент, а символ на култура и цивилизация, която от векове е модел и мярка за ценностите в съвременните общества. Явно трудно постижими, защото и днес, почти 2 десетилетия, откакто страната ни е официално членка на общността на европейските държави, все още трябва да се убеждаваме, че и ние сме европейци като другите...
Един от гласовете, които пазим в богатия звуков фонд на предаването, е на големия писател, драматург и поет Стефан Цанев. Според изследване на "Галъп интернешънъл" той беше най-четеният български поет през 1995 г. В предаването, което през 1996 г. все още се казваше "Какво се крие зад думите", писателят внесе своя оригинален поглед към този..
Целта на конкурса е насърчаване на децата за творческа и индивидуална изява. Да открива, популяризира и подпомага развитието на талантливите деца! Победителите в конкурса на 41-вия Национален конкурс за детско литературно творчество "Искри" 2024 г. – бяха избрани от жури в състав: Оля Стоянова, Митко Новков, Цвета Брестничка, Виктор Чулев и..
Може и да е клише, но ще си го кажа – изобщо нямам усещането, че са изминали толкова много години. Да не говорим, че паметта си избира какво да задържи непокътнато и какво да скрие или да заличи напълно. Това важи с пълна сила и за срещите и разговорите във и около предаването „За думите“. Със сигурност участията на значими и ярки..
Тези от нас, които имат спомени от края на трудните 90 години на миналия век, сигурно веднага ще се сетят кой български политик въведе в употреба една много ярка метафора – „затваряме фабриката за илюзии“– каза той и наистина време беше да го направим. Дали се получи точно така или едни фабрики се закриват, други се откриват та до днес… е дълга..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от..
Над 300 участници от 8 държави пристигат в старопрестолния град за 26-ото издание на Международния фолклорен фестивал "Велико Търново". От 20 до 27..
Гост в "Нашият ден" е Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език. Спадони завършва магистърска програма "Преводач-редактор" в Софийския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
