Народният театър „Иван Вазов“ е един от националните културни институти на България и следователно всичко, което се случва в него, може по някакъв начин да бъде възприето като отражение на онова, което се случва в обществото. Да не забравяме, че още при самото му откриване театърът става място и повод за криза – освиркването на цар Фердинанд през 1907 г., с което студентите посрещат главата на тогава все още Княжество България, дава на блюдолизците на владетеля възможност за крути мерки – закриване на Софийския университет за една година. Театърът обаче се превръща в един от стълбовете на българската култура в началото на века, като негови директори в онова време личат имената на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. На неговата сцена се изявяват едни от най-блестящите български артисти, Гео Милев подготвя там своя спектакъл „Мъртвешки танц“, който, за съжаление, се оказва прекалено авангарден са консервативните вкусове на тогавашната публика. Да не забравяме също, че именно от Народния театър тръгва превърналият се в главен театрален метод и състояние на модерния, възвисяващия театър – режисьорския. Неговото начало слага днес, за жалост, напълно забравеното име на Хрисан Цанков – роденият в Оряхово влюбен в театъра български интелектуалец, ученик на Макс Райнхард, който прави първите стъпки за истинска театрална режисура на българска сцена. Прочее, не бива да се учудваме, че неговото име е забравено – той е брат на проф. Александър Цанков, „кръволока Цанков“, както го пишеха в социалистическите учебници по история, все още владеещи съзнанието на мнозинството от българското население, включително умни и учени люде. Името Хрисан Цанков дълго време беше име-табу и това го изпрати в дълбоките дебри на колективното безсъзнателно. Излизането на книгата на проф. Виолета Дечева „Кризите на Народния театър“, в които обръща внимание на колизиите в този национален български културен институт, обаче ни припомниха, че в края на 20-те години на миналия век режисьорът-първопроходец Хрисан Цанков пише също такава статия, озаглавена почти по същия начин – „Кризата в Народния театър“. 45-те години от неговата кончина, както и монографията на проф. Дечева са мотивът броят на предаването „Премълчаната история“ на посветим на кризите и личностите на Народния театър, да изтупаме от тях дебелия прах на забравата и да ги представим пред широката публика в светлината на тяхното интелектуално и историческо величие. Длъжни сме да го сторим, защото ако забравяме темелните имена от историята на българската култура, значи ще забравим и самата култура, превръщайки се в безкултурни, безсловесни и безпросветни троглодити и трилобити. А никой не иска да бъде такъв троглодит и трилобит, нали?
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..
"За мен той е много специален християнски празник. Празник, който от малък играе важна роля в живота ми. И него, и рождения си ден посвещавам на приятелите си и хората, които обичам. Това, че имам предаване на този ден, го прави още по-върнуващ" – това сподели в "Познати и непознати" Йордан Георгиев – поет, писател колега-журналист и едно от..
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата "медицина и здравеопазване" отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и различни гледни точки от позициите, които е заемал, бяха гарант за автентичност. Нашият гост е бил активен деец на БЛС, министър, изпълнителен директор, но преди всичко специалист по акушерство и..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg