Изхождайки от факта, че архитектурата дава качеството на средата, в първата ни седмична среща избрахме за събеседник един от водещите архитекти, член на Европейския културен парламент, професор по архитектура, завършил образованието си в Париж и София и изнасял лекции във Венеция, Брюксел, Париж, Москва, Тулуза, Генуа, Барселона, а също така и ръководител катедра „Архитектурни сгради“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия - проф. Бойко Кадинов.
София беше и все още остава "зелен" град, но е важно и да се развива като такъв. Заради "предприемаческата стръв" много градинки се асфалтират или се превръщат в "не особено ласкав нов билдинг", посочва проф. Кадинов и призовава по-често да садим дървета. По думите му самите архитекти трябва да извървят пътя, не заради самочувствието, че са архитекти, а заради тази отговорност за качествена околна среда, която те и обществото имат един към друг:
София е един прекрасен град и много често, когато ме питат какво е най-прелестното в тази наша София, аз си мисля, че това е тази зеленина, която "тапицира" отделните сгради. Архитектите не са ревниви към самата архитектура, а трябва да се опитат, не просто за формално "зеленото", да направят този град по-зелен и по-вдъхновяващ.
Архитектурата се превърна в един тип индустрия, която трябва през стойностни количествени сметки да отговори на определен тип изисквания. Това се чете особено в публичните пространства. Публично реализираното не може да изглежда като "секънд хенд", тоест "направили сме го, ама някой ще дойде да го довърши". Това е средата, която възпитава, формира усмивките по лицата, идеята, че принадлежиш на едно пространство и си готов да направиш нещо, за да го облагородиш. Това ще направи архитектурата по-чувствителна, по-отговорна и може би самите градове ще станат по-смислени, по-добри за живот, изтъква Бойко Кадинов и споделя:
Вярвам, че трябва да се промени моделът на развитие на София, казва проф. Бойко Кадинов. Огромни крайградски територии имат празни къщи, а един млад човек трябва да сключи ипотека, купува си "едно парче бетон", някъде в "Обеля" 6-та част и плаща от тук до 2050 година прескъпо тези квадратни метри бетон, закачен като "гребец на галерата", живеейки некачествено в една бетонова кутия, лишавайки се от възможността да се развива и възпроизвежда творчески интелигент. Тези територии трябва да бъдат направени транспортно и активно достъпни, хората да могат да живеят там със съвременните възможности и технологии, но сред зелени пространства, категоричен е архитектът.
Освен че проектира големи и емблематични архитектурни сгради, проф. Бойко Кадинов е автор и на сгради като Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“, зала „Миракъл“ в ТБА или пък Шоколадовата фабрика.
Светът променя ценностите, но е важно да търсим собствения си облик и да не се страхуваме от това. Дали решението е завръщането към позабравените природни материали и могат ли те да съжителстват с гипса, стиропора и бетона, чуйте в интервюто на Катя Василева с проф. арх. Бойко Кадинов.
Излезе от печат един от шедьоврите на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса. "Лудориите на лошото момиче " в превод на Катя Диманова вече е на книжния ни..
На 2-ри и 3-ти август в лятното кино на с. Ново село, област Видин, ще се проведе първото издание на кинофестивала "КиноГледка". Двудневната му програма..
Днес, на 29 юли, честитим рождения ден на талантливата актриса Стефания Колева. За нея този период е изпълнен с летни турнета и нови професионални..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg