Пет нощи au Café-Théâtre

Ги Фоаси, Франсоаз Дорен, Жанин Вормс, Колет и Ален Тасиа са авторите на пиесите през следващата седмица в Запазена Марка Радиотеатър. С техните текстове определено можем да получим впечатление за онази особена разновидност на сценичната драматургия, която може да се реализира в манималистични условия с малко действащи лица и публика от 40-50 човека, с прости и условни сценични хватки, и която обаче наблюдаваме от съвсем близо, направо интимно, общуването е пълноценно и директно, без условността и дистанцията, които предполага и създава истинската театрална зала. И нещо важно от концепцията на създателите му – да се изразяваш без никакво табу.  

Концепцията за Café-Théâtre/кафе-театъра датира от 1960 година. През онази година Maurice Alezra отваря в La Vieille Grille/Старата Решетка, един магазин за хранителни стоки и напитки в Париж, първия кафе-театър, където са представяни спектакли, поезия и песни. През 1966 Bernard Da Costa, френски драматург, отваря първия истински Кафе-театър, който носи това име, в кафенето Royal, пак в Париж, който работил три месеца. След това започват да никнат и изчезват като гъби и през 1977 в Париж вече има 21 кафе-театри. Този типичен феномен на 60-те и 70-те дължи успеха си на необходимостта от обновяване на театъра, които се стреми да открие и да насърчава автори, актьори, режисьори, които твърде често са оставени зад вратите на традиционните театри.

В понеделник, 26 март е „Да почакаме духовата музика” от Ги Фоаси, един от обичаните автори на френския кафе-театър, който определено може да бъде назован за последовател на Бекет и Йонеско и представител на хронологично следващото поколение френски драматурзи. Да почакаме духовата музика е чудесен пример за трудно постижимото съчетание от качество и лекота, без ни най-малкия, без абсолютно никакъв компромис със сериозността на съдържанието, дълбочината на темите и посланията.

Един японски издател публикува в антология на съвременния световен театър една от пиесите на Ги Фоаси, и по този начин отваря пътя за едно дълготрайно и много успешно представяне на автора в Япония, което довежда дори до сформирането на японска театрална компания, която през 1976 г. приема името Театър Ги Фоаси и се посвещава изключително на неговите пиеси. Около 40 са пиесите на Фоаси, които имат постановки на японски език и ето един от театралните японско-фрренски афиши на „Да почакаме духовата музика”.  

„Да почакаме духовата музика” е написана от Ги Фоаси през 1975 и 20 години по-късно поставена от Радиотеатъра с режисьор Илия Атанасов и виртуозните гласове на Татяна Лолова, Илка Зефирова и Петър Пейков.  

Във вторник от 2.00 пиесата има заглавие „Шлагерът”. Нейната авторка е актриса, автор на текстове за песни, включително и текстове за Шарл Азнавур и Селин Дион, автор на 20-ина романа и драматург. Франсоаз Дорен написва „Шлагерът” през 1976. Нашата постановка е на режисьора Николай Колев с участието на Ани Бакалова, Славка Славова, Милена Гераскова, Васил Димитров, Владимир Люцканов, Вълчо Камарашев и други.  

В сряда от 2.00 е още един шлагер „Имаше ли дървета, нямаше ли дървета” на Жанин Вормс. Постановката е от 1992 с режисьор Илия Атанасов и с гласовете на Петя Силянова и Ивайло Герасков.

В четвъртък в 2.00 е „Балдахинът” на Колет с участието на Елена Кънева и Никола Стефанов. Преводът, адаптацията за радио и режисурата е на Ребека Арсениева. Колет е непопулярна в България, но изключително интересна френска авторка, номинирана за Нобелова награда за литература през 1948. Цялото и име е Sidonie-Gabrielle Colette. Колет е актриса, мим, журналист и драматург. Като драматург Колет получава признанието на двама изключителни френски автори Андре Жид и Анри де Монтерлан, въпреки че общо взето е била недооценена. Колет става член на Белгийската Кралска Академия, носител е на ордените на Почетния легион. Има изключително интересен живот и през 2018 Кийра Найтли изиграва ролята на Колет във филма Колет.

В петък, този път от 2.30, е „Приказка за морето и вълнит” на Ален Тасиа с участието на Виолета Бахчеванова, Явор Спасов, Милена Гераскова и Александър Притуп. Превод и режисьор Ребека Арсениева.

Приятна нощна седмица с френските кафе-театрални шлагери.