До 1989 г. българската литература беше доминирана от т.нар. „априлско поколение“, обсебило властовите механизми в културното поле. И независимо 
че имаше опити това поколение – ако не да бъде изместено от престола, то поне да бъде плахо оспорено било от „тихата лирика“ през 70-те, било от „площадната поезия“ през 80-те, то до края на господството на социалистическия реализъм запази легитимните си и приоритетни позиции. А това значи парафиране какво да се публикува и какво не, кой автор да бъде критикуван, а кой – апологетизиран, кои и какви книги да бъдат награждавани… Тъй че, макар да ни се вижда странно, поколенията и цензурата през социалистическата епоха са преплетени, а по какъв начин – това разбираме от две новоизлезли книги: „Поколение и поезия 1956-1989“ на доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и „Цензурата върху българската литература и книга“ – сборник с материали от научна конференция, организирана от Департамент „Нова българистика“, проведена в НБУ на 9 юни 2017 г. Книгите се занимават с периодизация и външен натиск, но безспорно те ни помагат да разберем и нещо, което все още ни учудва в днешно време – наличието на вътрешна цензура не само у журналисти, но и у творци на словото. Тъкмо тези въпроси предаването „Премълчаната история“ разгръща пред слушателите си в броя от 3 октомври с гост доц. Пламен Дойнов.
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
