Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани, в Шри Ланка – люто и магично

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
18
Снимка: Александър Шинков

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато вече е утвърден поет, брезичките му се привиждат като трахеи.
Откакто узнах за необичайното хоби на ендокринолога д-р Александър Шинков да снима вулкани по света, се питам, дали изригванията им не му напомнят на жлези с вътрешна секреция.
Той има строго медицинско обяснение за връзката между лавата и неговата специалност, но разговорът с него започнах с въпроса кое натежава фотографията или тръпката да снимаш близо до кратера.
Кадър от „вулканичните“ приключения на д-р Алекандър ШинковСигурно и вие се чудите защо д-р Александър Шинков търси адреналина на близкото общуване с лавата. Няма да разбулим тайната докрай, но… разбрахме кои още вулкани мечтае да снима лице в лице.
Когато д-р Александър Шинков направи портрет на Еребус - действащия вулкан на Антарктида, за чието покоряване мечтае, пак ще гостува в Покана за пътуване. А междувременно, можете да видите още снимките от „вулканичните“ приключения на д-р Алекандър Шинков във фтогалерията по-долу.
Родолюбивата ни рубрика ще звучи на един глас – този на Светослав Марков в отсъствието на Теодор Борисов, но затова пък ще ни отведе до едно място, което разтупква всяко българско сърце.
Един от десетките невероятно красиви залези в Шри Ланка   Снимка Саси ЙовчеваШри Ланка е тропически еликсир за цветни мечти, плодови аромати и девствена природа. Сигурно затова на Славка Йовчева-Саси, гримьор в Канал 3, една разходка до бившия остров Цейлон не й стигна и тя повтори посещението си за допълване на впечатленията. И водена от любопитството на професията си попадна и в разкрасителен салон за шриланкийски булки.
Със Славка Йовчева-Саси си припомняме и „най-вкусните“ моменти от преживяванията ни в Шри Ланка, страната където президентът подарява слонове в знак на уважение, но после специална „елефант-полиция“ проверява дали се гледат правилно.
Слонове в сиропиталище в Шри Ланка.   Снимка Саси ЙовчеваНяма по-прашасало клише от „Швейцария е страна на банките, часовниците и шоколада“. Туристическата индустрия там е в състояние да превърне не само клишето, ами и дори обикновен завой на пътя в атракция. Че и да го продаде!
През декември 2008 г. в планинския курорт Ароса създават проекта “Завой”. Гениалното хрумване използва, че на легендарния за швейцарците път между транспортния възел Хур и малкото градче има точно 361 завоя. И те са обявени за продан! Още по-куриозно е, че всички извивки бързо са похарчени. А цените са от 2500 швейцарски франка за завои с номера от 1 до 300 и по 5000 за останалите. Пазаруването става с едно кликване на мишката. И с кредитна карта, разбира се. Кампанията е ескалирала до рекламна истерия – дори върху пликчетата за закуски пише “Енергия за оставащите ви 361 завоя”.
Хур е на 593 метра над морското равнище, а Ароса – на 1775. Пътят се вие като влакче на ужасите в Дисниленд. Но когато станеш горд собственик на завой по трасето, това далеч не означава, че можеш да го оградиш с бодлива тел, да ковнеш табела “Частен имот” и да вземаш такса за преминаване. Просто получаваш сертификат за притежание и добиваш правото да сложиш фирменото си лого и кратко описание на дейността си. Но не на билборд, а в съответния сайт. Толкоз!
Магдалена Гигова на влизане в асфалтовата мина във Вал де Траверс.Снимка Личен архивЕ, как тогава да се чудим, че швейцарците издигат до ритуал и блюдото шунка, печена в асфалт? Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция. Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс. Естествено, и един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа атракция, макар тунелите за времето от 1711 до 1986 година, когато мината е закрита, да се гънат на повече от 100 км. под земята.
С продукцията на „Ла Преста” са направени улиците в центъра на Париж по времето, когато прочутият архитект Осман е оформял облика на днешния център. С безценния швейцарски асфалт е застлан и мостът „Голдън гейт” при създаването си. След като почувства странната тръпка на броденето из галериите, нагизден с каска и светлоотразително яке, и се запознае с трудното добиване на ценната настилка, туристът сяда да се подкрепи с „минния” специалитет – шунка, печена в асфалт, и сладолед нуга с абсент, полети обилно с местното вино „Шасла”.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мутирали тигри бродят из пустинята Негев

Неотдавна в „Покана за пътуване“ кореспондентите на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало разказаха за кратера Рамон на пустинята Негев, мястото, където американски и израелски астронавти тренират за мисия до Марс. А в древни времена е имало набатейски хан по пътя на благовонията от византийско време. Там е минавало най-краткото..

публикувано на 28.11.21 в 08:45

На кого пречи споделената градина за Дружба

Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа. Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет..

публикувано на 27.11.21 в 08:20

Подривният чар на свободното време

Милионерите на време измерват благосъстоянието си не толкова във финансов план, колкото във времето, свободно от работа. Терминът за първи път се използва от журналистката Ниланджана Рой, която в статия за „Файненшъл Таймс“ през 2016 пише: „Да си заможен, носи спокойствие и сигурност в живота, но ми се иска да се научим да ценим свободното си време..

публикувано на 26.11.21 в 08:45

Излезе книгата „Българските азбуки“

Научната истина за предглаголическата писмена култура по нашите земи, за създаването на глаголицата и кирилицата и българската принадлежност на първия славянски писмен език, за култа към светите Кирил и Методий в православния и католическия свят и решаващата роля на българската държава за съхраняването и развитието на делото им, предадена в ясен,..

публикувано на 26.11.21 в 08:20

Личните имена като знак за културна идентичност

Личното име е „етикетът“, който носим цял живот и с който се обозначаваме пред останалите. Имената, които избираме за децата си, са резултат и свидетелство за родовата и националната ни принадлежност, религията, обществените норми и личните ни предпочитания. Кой от тези фактори преобладава в избора на благоевградчани в началото на ХХI век,..

публикувано на 25.11.21 в 12:56