Доброто е като любовта – няма измерение

публикувано на 17.12.18 в 16:57] БНР Новини

Снимка: pixabay

Чуйте историята за доброто на Даниела Величкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Понякога нехайно и необмислено, друг път съзнателно и отговорно – всеки е вършил добрини. И тъй като добрината не очаква похвали и декларации и е донякъде нещо лично, затова ще говоря за добрината на другите. Вярвайте ми, доброто се помни много повече, отколкото лошото.
От детството си помня, че ме изпратиха да купя яйца. Тичайки на връщане паднах и хартиения плик не опази яйцата. Разплаках се, не знам заради наранените колене или за счупените яйца. Един млад мъж ме спря, успокои ме, даде ми пари да купя други яйца, усмихна ми се и отмина.
Друг случай от тези години е свързан с един тежък куфар, който се наложи да мъкна от Народния театър до площад Македония. Човек, бързащ за някъде, ми каза, че съм много малка за такъв тежък товар и ме съпроводи почти до края на моя маршрут.
Преди години пък пътувахме в един зимен ден с автобус към Велинград. С малки деца и огромен сак, в който освен всичко друго бях оставила и личните си документи.
Случи се така, че вратата на багажното отделение се отворила по време на пътуването и при пристигането нямахме багаж. Без излишни подробности ще кажа, че добри хора са „срещнали“ изпадналия сак. Вътре имаше много интересни неща, които не са поблазнили тези Човеци и благодарение на документите го върнаха.
Пак случай от миналото е свързан с автомобилни неволи. Закъсахме с колата в нищото, оказа се скъсан ремък. Спасиха ни добри хора, които имаха в колата резервен, предоставиха ни го, независимо, че нямахме у себе си пари, за да го платим.
В днешни дни доброто някак си върви ръка за ръка с хорските неволи. До нашия блок в една кола от близо две години живеят мъж и жена. Много хора – познати и непознати, научили за тях, им носят продукти, дават им пари за газ – да могат зимата в големите студове да палят газениче. Извикаха и от телевизията, дано успеят с нещо да им помогнат. Всеки според възможностите се включва в тази одисея.
На близо живее и колоритната бабка Силва. Всеки път, когато я срещна, ми разказва кой с какво ѝ е помогнал – дрехи, храна, пари за лекарства. Тя се опитва да не остане длъжна, винаги предлага да свърши нещо – да почисти, да пренесе багаж или нещо, с което да е полезна.
Някой ще си помисли, че всички тези добринки са малки и незначителни. Но не е така. И малкото и голямото добро са еднакво измерими – правят някого щастлив.
Доброто, както и Любовта, са навсякъде, само трябват сърце и очи, за да се видят.
Има хора, за които доброто е мисия. Познавам такива, които са си поставили за цел да правят поне едно добро на ден. И когато някой им благодари, те отговарят – ние сме благодарни, че имаме тази чудесна възможност – да проявим доброта. Защото доброто е у всеки. Само трябва да го покаже.
Не всеки може да е безрезервно и всеотдайно добър. Но би било чудесно, ако се опита, независимо от забързаното си всекидневие, да направи добрина – за близък, познат или непознат. Може дори само да се усмихне. Така и Коледните празници ще бъдат по светли.
Даниела Величкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Доброто е като любовта – няма измерение

Предпразнична Рождественска импресия

Молдова. Може би

Сърце на борец: Сара Фаизи и нейният афганистански ресторант в София

Всяка украса на хляба има дълбока символика

Стоян Терзиев: Между съдебната зала, поезията и фентъзито

Молдова. Може би

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

Интересни факти за народните костюми у нас от края на 19-и век

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР