Може би някои от слушателите на „Покана за пътуване“ помнят как двамата отявлени пътешественици Маги и Цветин от блога Вълшебният керван дадоха интервю за предаването от един виетнамски плаж. Това беше миналата година през май, когато бяха изминали две трети от магичното си и почти невероятно пътешествие. Ако ви е учудило словосъчетанието „магично и почти невероятно“, ще се аргументирам. Маргарита Ценова – дипломиран зоолог от университет на Канарските острови и Цветин Шущарков, инженер, специалист по индустриален дизайн, тръгват от България през април 2015-а, за да се завърнат малко преди края на 2018 година. Ето какво пишат в блога си пътешествениците: „През последните три години осем месеца и пет дни пропътувахме по земя и вода близо 100 000 км изминавайки Пътя на коприната до Далечния Изток, Пътя на подправките до Индонезийския архипелаг, посетихме Папуа Нова Гвинея и островните държави на Меланезия и достигнахме до остров Фиджи. След близо 6 месеца мореплаване с яхтата Алабама прекосихме Тихия океан, минавайки покрай Микронезия и Япония, достигнахме Южна Корея. След кратко пребиваване в Тайван и Виетнам се отправихме по един от теоретичните пътища на прабългарите от далечните източни земи на Китай и Монголия през централно азиатските държави Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и кавказките страни Азербайджан, Грузия и Армения до родната ни България“. Щеше да е криминално престъпление, ако не ги бях поканила на гости.
Ако имахме пари, щяхме да наемем Маги и Цветин за рекламни лица на предаването „Покана за пътуване“. Двамата пътешественици са заедно от 12 години. Запознали се на Рила и веднага разбрали, че са един за друг. Попитах ги не се ли случва да се скарат понякога. Оказа се, че отношенията им им тутакси дават отражение върху пътуването – ако са сърдити стопът не върви, времето се разваля, изгубват се… Затова са пропътували Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови, Фиджи и почти цяла Азия в добро настроение.
Онези, които се интересуват не само от екстремни пътувания, ами надават ухо и как да реставрираме кожата си след някое от тях, познават д-р Ана Пейкова, дерматолог, пътешественик и официален консултант на „Покана за пътуване“. Но преди да я разпитам за начините за справяне с пораженията след зимния студ и свирепия вятър, я помолих да ни разкаже за австрийската част на Тирол, откъдето се завърна неотдавна. Като родопско чедо тя по достойнство е оценила малко дивата и дори враждебна красота на Алпите.
„За съжаление, ние малко обръщаме внимание на атмосферните влияния върху кожата през зимата. Като че ли повече говорим за лятото, за петната, за слънцезащитните кремове, а сякаш пренебрегваме факта, че студът може да увреди кожата също толкова силно – каза в „Покана за пътуване“ д-р Ана Пейкова и поясни: „На първо място са UVлъчите, които и през зимата са също толкова силни и отразявайки се от снега нанасят същите поражения върху откритите части на тялото. Вятърът е един много пренебрегван фактор, който силно изсушава кожата, води до премахване на защитния водно-липиден филм и по този начин тя започва да се нацепва. Това създава условия за навлизане на различни вируси, алергени и бактерии.
Затова през студените месеци много от хроничните кожни заболявания се активират и трябва да се обърне по-специално внимание на лицето, на шията, на деколтето, на ръцете, както на косата и на ноктите.
Начините за оправяне на пораженията започват с домашна грижа. В къщи можем да използваме по-меки измивни кремове и гелове. След подсушаването задължително трябва да се нанася по-плътен крем или т.нар. колд-кремове, предназначени специално за зимни условия. Те са подхранващи и предпазващи.
Добре е през зимата да използваме серуми с Витамин С. Те са с активни съставки. Серумът е продукт, който се слага за определено време, той е по-концентриран и се поставя под основния крем. Хубаво е да знаем, че серумите се нанасят вечерно време. А през деня заедно с предпазващия крем да нанасяме слънцезащитен продукт или крем с UVфилтри“, споделя д-р Пейкова, а в предаването дава още много полезни съвети.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg