Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михаил Зигар: Империята трябва да умре

| обновено на 17.12.19 в 17:32
Михаил Зигар
Снимка: © Брет Хартмън

"Уникална и като жанр, и като послание е "Империята трябва да умре". Защото на 1000 страници е разказана в едни кратки новели, страница-страница и половина, цялата динамиката на руското общество – 1900-1917 – през призмата на това как зрее една революция/метеж/прелом. С един изключително четивен стил и език е показана цялата мозайка от различни социални, политически агенти, които взаимодействат в изключително сложната тъкан на руското общество. /.../ Михаил Зигар показва цялото движение на руското общество през хората, през основните фигури, които имат тектонично въздействие върху обществото. Неслучайно книгата започва с отлъчването на Толстой от църквата." Така проф. Евелина Келбечева коментира изданието за "Артефир".

Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал "Дожд", автор на бестселъра "Цялото кремълско войнство". Живее като малък в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на планетата. След 2015 г. работи по собствени проекти и пише книги. Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия минисериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва. Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. След като напуска телеканала "Дожд", Зигар се занимава с революцията от 1917 г. В резултат на това се появява книгата "Империята трябва да умре". Тя разказва за Русия от началото на XX век, в нея се преплитат съдбите на Толстой, Чехов, Горки, Дягилев, Мережковски, Зинаида Гипиус, Станиславски, Распутин, Столипин... Книгата е преведена и в САЩ, но излиза без културните пластове. "Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в ХХ столетие, са добре документирани в четивен журналистически стил. Това въздействащо писание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитните читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка." Library Journal

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати). „Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.

Преводач на българското издание на "Империята трябва да умре", изд. "Жанет 45", е Здравка Петрова.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиера на пърформанса "Behind you"

Новият танцов пърформанс "Behind you" ще има своята премиера на 1 март на сцената на Ялта Арт Руум. Работата на Филип Миланов и Елизабет Якимова е в стилистиката на солов танцов пърформанс: "Това е солов танцов пърформанс за връзката между съзнателните и безсъзнателните ни опити. Спомените се сливат и разделят, търсейки пътя си към..

публикувано на 29.02.24 в 17:25
Кирил Мерджански, Явор Гърдев, проф. Александър Кьосев и проф. Христо Тодоров

Вечер, посветена на поезията на Кирил Мерджански

Поредицата POIESIS/ POLEMOS – специфичен формат на Културния център в Софийския университет постави на фокус поезията на Кирил Мерджански. Водещ на вечерта беше режисьорът Явор Гърдев, който от своя страна беше поканил за разговора проф. Александър Кьосев и проф. Христо Тодоров. По скайп от Синсинати чухме и поета Кирил Мерджански. Проф. Кьосев..

публикувано на 29.02.24 в 15:34

Първа национална среща на музейните педагози

Националният природонаучен музей при БАН ще бъде домакин на Първата национална среща на музейнте педагози. На 1 март от 13:30 ч. събитието ще събере 33 представители на 19  музея в България, като целта е да се открои ролята на музеите в осигуряването на съвременна образователна среда, предоставянето на добри педагогически модели и новите..

публикувано на 29.02.24 в 13:07

Неслучайно присъствие: филмов портрет на Мариела Гемишева

По традиция последният ден от февруари на всяка високосна година е запазен в програмата на Чешкия център в София а пърформансите и проектите на международната модна дизайнерка и пърформанс артистка Мариела Гемишева. Проектът тази година изгражда неин своеобразен филмов портрет. На 29 февруари от 17.30 часа в Чешкия център ще бъдат представени..

публикувано на 29.02.24 в 12:55

Анастасия Стоева и дебютната ѝ стихосбирка "Неизвършени престъпления"

Нощ в музея събирам картини от различни епохи на живота си: античността на детството, когато като Платон питах какво е добро; а после – тъмните векове, в които котките приличат на криви хора и рицари пробождат лами и дракони; ренесансовият портрет на първите ми стъпки в нов град и барокът на разточителните партита в малкия ми тавански апартамент,..

публикувано на 29.02.24 в 12:36