Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михаил Зигар: Империята трябва да умре

| обновено на 17.12.19 в 17:32
Михаил Зигар
Снимка: © Брет Хартмън

"Уникална и като жанр, и като послание е "Империята трябва да умре". Защото на 1000 страници е разказана в едни кратки новели, страница-страница и половина, цялата динамиката на руското общество – 1900-1917 – през призмата на това как зрее една революция/метеж/прелом. С един изключително четивен стил и език е показана цялата мозайка от различни социални, политически агенти, които взаимодействат в изключително сложната тъкан на руското общество. /.../ Михаил Зигар показва цялото движение на руското общество през хората, през основните фигури, които имат тектонично въздействие върху обществото. Неслучайно книгата започва с отлъчването на Толстой от църквата." Така проф. Евелина Келбечева коментира изданието за "Артефир".

Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал "Дожд", автор на бестселъра "Цялото кремълско войнство". Живее като малък в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на планетата. След 2015 г. работи по собствени проекти и пише книги. Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия минисериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва. Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. След като напуска телеканала "Дожд", Зигар се занимава с революцията от 1917 г. В резултат на това се появява книгата "Империята трябва да умре". Тя разказва за Русия от началото на XX век, в нея се преплитат съдбите на Толстой, Чехов, Горки, Дягилев, Мережковски, Зинаида Гипиус, Станиславски, Распутин, Столипин... Книгата е преведена и в САЩ, но излиза без културните пластове. "Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в ХХ столетие, са добре документирани в четивен журналистически стил. Това въздействащо писание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитните читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка." Library Journal

През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.

Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати). „Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.

Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.

Преводач на българското издание на "Империята трябва да умре", изд. "Жанет 45", е Здравка Петрова.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Млади автори представят свои фотокниги

Дамян Думанов и Боян Кривошиев са двама млади автори, които следват фотография във Виена и в София. Те представиха свои фотокниги в лимитиран тираж в галерия " Синтезис " . „За една година успоредно се разви нашия интерес към формата на фотокнигата – казва Дамян Думанов – това са нашите първи стъпки и опознаване на формата. Личният елемент..

публикувано на 26.07.24 в 19:10

"Самоопределения на скулптурата" на "Шипка" 6

По случай своята 70-годишнина известният  художник, артист и скулптор Иван Русев предложи на своята публика, колеги и приятели изключително интересен проект, фокусиран върху базисните условия на скулптурата в днешно време.  В галерията на СБХ на "Шипка" 6, на целия първи етаж се представя иновативната експозиция, посветена на 70-годишнината на..

публикувано на 26.07.24 в 18:40

"Среща в Бургас" с музиката на Георги Милтиядов

Плевенската филхармония кани публиката на Бургас на 29 юли в Спортната зала на града, където ще има концерт-спектакъл с музиката на Георги Милтиядов . Спектакълът "Среща в Бургас" включва имената на изпълнителите:  Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Цветан Недялков, Невена Пейкова, Квартет "Белканто" и др. Режисьор е Христо..

публикувано на 26.07.24 в 17:58

Изкуство, история и романтика в романа "Благородството задължава" на Ангелина Ангелова

"Благородството задължава" е роман на българската писателка и авторка на исторически епоси Ангелина Ангелова. Той е трети в нейната творческа биография след "Сърцето помни", "Любовта на музата". Ангелина Ангелова се впуска в страстен танц от изкуство, минало и романтика. Действието в книгата се развива в средата на XIX век и пренася читателите от..

публикувано на 26.07.24 в 12:30

ЛАДУ за петнадесети път в Националната художествена академия

Между 1 и 31 август тази година за петнадесети път в делничните дни от 9 до 18 часа ателиетата на Националната художествена Академия ще съберат децата и учениците между 6 и 18 г., за да рисуват. Лятната академия за деца и ученици тази година е посветена на 130-годишнината от рождението на Жорж Папазов и летните Олимпийски игри в Париж. Изборът на..

публикувано на 26.07.24 в 09:00