Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа.
Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях виждаме неукротимия български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори.
Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказваме ги и ние в „Премълчаната история“ с тяхна помощ, за да установим за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника...
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
