Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

В Амстердам – дълбок психологически прочит на Хенделовата „Роделинда“

7
Снимка: Национална опера-Амстердам

Барокова музика звуча в началото на годината в Националната опера в Амстердам със седем представления на „Роделинда“ от Георг Фридрих Хендел. Тя е сред най-изпълняваните музикалносценични произведения на немския композитор и е свързана с важно събитие от историята на неговите опери. Спектакъл, състоял се на 26 юни 1920 г. в Гьотинген, подготвен от ентусиазирания музикален историк Оскар Хаген, слага началото на възраждането на оперите на Хендел след почти два века забвение. Тогава се основава и ежегодният Хенделов фестивал в Гьотинген.

Постановката в Амстердам е на Клаус Гут – един от водещите немски режисьори днес. Той е познат на холандската публика с продукциите на „Дон Жуан“ на Моцарт и на „Йефта“, последната оратория на Хендел. По време на увертюрата зрителят се запознава с предисловието към операта чрез изобразено върху завесата родословно дърво на кралския род на Ломбардия през VII век. Борбата за трона в Милано е в центъра на интригата. Крал Бертаридо е прогонен от престола от претендента Гримоалдо в съюз с коварния интригант Гарибалдо. Съпругата на краля Роделинда и синът ѝ Флавио са оставени сами, като всички смятат Бертаридо за мъртъв. За да се качи на трона Гримоалдо иска да се ожени за Роделинда, която се съгласява при едно условие – той първо със собствените си ръце трябва да убие сина ѝ, за да докаже, че е истински тиранин. Режисьорът се концентрира върху този ключов момент в интригата и прави задълбочен психологически прочит на семейната драма през погледа на малкия Флавио. От епизодичен, ням герой, детето се превръща във важно действащо лице. Бурните събития в операта са разказани през очите на Флавио, който е свидетел на сцени на насилие и предателство. От място на спокойствие и уют бащиният му дом се превръща в бурно море, изпълнено с хора, устремени към власт. Скиците, които детето рисува, са прожектирани в уголемен размер върху стените на къщата. Образите, родени във съзнанието на Флавио, се превръщат дори в живи фигури в човешки ръст, носещи чудовищни маски. Ролята бе прекрасно изиграна от колумбийския актьор Фабиан Аугусто Гомес. Декорът на постановката – дело на Кристиян Шмит, изобразява характерна аристократична къща в джорджиански стил, с което се прави историческа връзка с годината на създаването на „Роделинда“ – 1725 в Лондон, когато на власт е крал Джордж I. Бялата, двуетажна конструкция е разделена на три части, като с помощта на въртяща се сцена героите са видими едновременно в различни помещения. Спалнята на Роделинда е на втория етаж, а стълбите, водещи към нея, символизират изкачването към властта. Детайлното изработване на движенията на персонажите допълва и разнообразява дългите „да капо“ арии.

На моменти Клаус Гут си служи и с хумор. Костюмите, също проектирани от Шмит, са решени в строги и много елегантни вечерни тоалети. Сценичната картина е само в черно и бяло, като подиумът е великолепно осветен чрез странични прожектори. Въздействаща, стилна режисура, която вече бе играна в няколко водещи европейски театри.

Вокалният екип в шестте солистични роли бе много силен и хомогенен. Впечатленията ми са от неделния спектакъл на 19 януари. „Роделинда“ е играна за последен път в Амстердам през далечната 1973 г. Тогава в богатата централна партия на решителната кралица е блестяла Джоан Съдърланд. В сегашната серия Роделинда пя британката Люси Кроу. С много сигурна техника тя се справи чудесно с поредицата от разнородни по характер арии – от прочувствени ламенти до бляскави виртуозни демонстрации. Сопраното пя със свеж, ясен, светъл тон и много леко звукоизвличане. Кроу показа голяма гъвкавост във високия регистър, в който майсторски използва ефектни стакати. Певицата можеше да поднесе по-релефно текста, който дори в речитативите бе силно вокализиран.

Като прогонения владетел Бертаридо – партия, написана за прочутия кастрат Сенезино, блесна известният контратенор Бежун Мета. Изпълнението на американеца се запомни с голям музикален финес, пробивна, плавна емисия, богат изразителен тон. Вокалното майсторство на Мета бе подчинено в изразяване на чувства, които достигаха до зрителя. Контратенорът изпя изящно, с дълги линии прочутото встъпително ларго „Dove sei“, както и арията в кралските градини. Бравурните пасажи също бяха прецизни, без следа от самоцелна показност. Гласовете на Кроу и Мета се сляха изключително красиво в дългия дует, с който завършва второ действие.

Тенорът Бернард Рихтер изпълни ролята на узурпатора на трона Гримоалдо, който в крайна сметка проявява смирение. Швейцарецът притежава лиричен глас с интересен, красив тембър. Рихтер премина безпроблемно и през най-орнаментираните пасажи. Безспорният злодей в операта е безскрупулният властолюбец Гарибалдо, изпълнен сигурно от тембристия италиански бас Лука Титото с чудесен стил и рядко срещана подвижност за нисък мъжки глас. Впечатляващ бе и другият контратенор – Лоурънс Задзо, като Унулфо, верния другар на Бертаридо – великолепен Хенделов стилист. Вокалния екип допълни сръбската певица Катарина Брадич, която пя с простуда. С подвижен, топъл лиричен глас мецосопранът се справи достойно с трудните арии на Едуидже, сестрата на Бертаридо.

Солистите бяха съпроводени от един от най-добрите барокови ансамбли днес – „Кончерто Кьолн“. Водени от италианеца Рикардо Минази, музикантите свириха с голямо вдъхновение, ангажираност, енергия и впечатлиха с лек, прецизен, изразителен звук. Те безспорно се превърнаха в действащо лице в спектакъла. „Кончерто Кьолн“, който свири на исторически автентични инструменти, посвещава голяма част от дейността си в преоткриване на забравени творби от бароковата епоха. 


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия