Агушевите конаци са един изключителен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, които представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда.
Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Първата част е завършена през 1825 година, а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите.
Шест поколения са живеели в конака до 1949 година, когато фамилията е била изселена в Еленско и Русенско и Агушевите конаци стават държавна собственост. Но след 2000 година държавата ги връща на наследниците на Салих Ага и в момента те са частна собственост. Малка част от фамилията днес се е върнала и живее в Смолян. В края на ХХ век Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в етнографски музей.
Преди изграждането на конаците в Могилица, в съседното село Черешово в периода 1780–1810 година, Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен, но пък може да се види на картини в сегашния конак.
Екскурзоводът в комплекса ни посреща пред големите порти на конака и ни развежда из целия комплекс. Тя ни въвежда в първото помещение от приземния етаж – широко пространство, от което се влиза към няколко стаи.
На втория етаж е живеела фамилията. Тук стаите са еднотипни, но с малки разлики. Във всяка стая има огнище и мусандри или т.н. гардероби. Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня. В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.
Конакът разполага с два вътрешни двора, като във всеки има по кладенец. Има дори помещения за ратаите. Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с чудната родопска природа. Лицето на Агушевите конаци се оказва обърнато към изгрева и на юг с цялата му представителност, неповторимост и хубост.
Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците. На този етаж от конака има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения. Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите с важните гости. Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици.
Конакът завършва с кръгла кула с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка писана стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл. Поради внушителния си вид често Агушевите конаци са сравнявани с късносредновековен замък без аналог на Балканския полуостров.
Конакът е интересна туристическа дестинация не само за българи, но и за много чужденци – турци, гърци, англичани, немци и испанци. Така че – имате ли свободно време, възползвайте се и посетете това място в Родопите, а тук на близо има и какво друго да се види – пещерата Ухловица, Крепостта Калето, изворите на река Арда и музеят на фасула в село Смилян, където всяка година в последната събота на месец октомври се провежда празник на Смилянския фасул.
Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април. В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg