Гемология и скъпоценни камъни

4
Снимка: New Bulgarian University

От дълговременните геологическите процеси през вековете до голяма степен зависи дали един регион на Земята ще се окаже богат на полезни изкопаеми. Какви геоморфологични обстоятелства и промени в този смисъл предопределят значимите продуктивни находища на скъпоценни камъни и най-вече на диаманти на планетата ни? С какви научни хипотези се свързва тяхното формиране? 

Съществува ли достатъчна яснота за находищата на скъпоценни и полускъпоценни, декоративни минерали в България? До какви изводи е стигнала гемологията за използваните още в дълбока древност технологии при ювелирната обработка на скъпоценни камъни у нас?

Разговор с геолога и гемолог от Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“ проф. д-р Руслан Костов, който след анализ на мънистата от карнеол и ахат, открити във Варненския халколитен некропол, допуска, че по време на т.нар. „Култура Варна“ са били въведени най-ранните в историята тегловни мерки в областта на гемологията.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Врагът на моя враг...

Денга треската е инфекция, причинена от вирус, който се предава от комари. Свързваме я с тропичните и субтропичните райони, където средата е благодатна за размножаването на комарите, същевременно има голяма концентрация на хора. С глобалното затопляне се очаква географският обхват на денга да се разшири. Подобно на маларията, вирусите на денга са..

публикувано на 23.10.21 в 10:57

Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски

Международен екип от учени работи по съставянето на двуезични речници старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски към значимото средновековно произведение.  Учителното евангелие е сбирка от 51 беседи за неделните дни, включваща основно преводни текстове от Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и други църковни отци. Едно от дидактичните слова, уводните и..

публикувано на 22.10.21 в 14:50
Иван Абрашев - „Без заглавие“; Сирак Скитник - „Замък“; Жорж Папазов – „Портрет на Гео Милев“

Модернизмът или модернизмите ни

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано. Слава богу, има достатъчно български..

публикувано на 22.10.21 в 08:30

В Япония бакшишът е обида

Юлияна Антонова-Мурата е най-ревностният посланик на Япония, но макар да е дипломат по професия, няма официален мандат. Тя е автор на трилогията „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, и новоизлязлата книга „Сан сан, Япония“. Това четиво е нежен звън от душата на г-жа Мурата. Авторката излива любовта си към японския морал и съпричастност...

публикувано на 21.10.21 в 08:25
Графиня Мари дьо Тили

Графиня Мари дьо Тили: На път спазвайте местните нрави

Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото. Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става..

публикувано на 19.10.21 в 12:52