Лозинки, пароли, клетви, извезани на знамената слова, те са възпламенявали сърцата, държали са високо духа и са сочели пътя на жадуващите свободата българи. Но този път не е бил единствен и ако погледнем внимателно различните лозунги, заглавията на вестниците от предосвобожденския период, ще забележим, че те отразяват и различията във възгледите, идеалите и дори темперамента на водачите на националноосвободителните борби. От най-известното днес „Свобода или смърт“, въведено от Раковски, през невъзприетото предложение на Левски „Република или смърт“, Ботевото „Свобода и смърт“ до призивите за просвещение, книжовност и духовна независимост като алтернатива на смъртта в кървав бой или като неразделна част от голямата битка за национално освобождение.
За това разговаряме с историка доц. Пламен Божинов. Когато земята ни е под чужда власт, езикът и духът са общата ни територия, а народните самоорганизирали се „институции“ като читалищата, училищата, вестниците, Българското книжовно дружество, църковните общности подготвят институциите на бъдещата свободна държава.
Езиковедката доц. Татяна Александрова припомня и два не много известни факта. Движението за признаване на българския език като втори официален за османската администрация в териториите, населени с българи, е „удостоено“ от Високата порта с обещание за реформа в тази посока, за щастие, изпреварена от Освобождението. Модернизиращата се империя прави опит да асимилира българското население, като въведе турски език в горните класове на българските училища, който не успява заради категоричния отпор на българите, които по признанието на Мидхат паша, а не османските турци, са действителните владетели на голяма част от Балканския полуостров и неговите блага.
Да осигур ят смислени занимания в безопасна среда на децата през дългата лятна ваканция е изпитание за много български семейства. Класиката "при баба и дядо на село" вече не е така масова по обективни причини, а и баба и дядо много трудно се конкурират с примамливите екрани на мобилните устройства. За щастие има институции, които предлагат..
Неотдавна в галерия "Мисията" на Държавния културен институт към министъра на външните работи бе представена една прелюбопитна книга "Йордания с велосипед. Моето лично пътуване". Нора Михайлова, съпруга на бившия ни посланик в Хашемитското кралство Димитър Михайлов, чиито мандат там беше от 2019 до 2023 година. Четивото съдържа 24 репортажа..
В този епизод ще чуете: • какво е Антарктида, какви емоции предизвиква досега с ледения континент, каква е цената на мечтата – проф. Христо Пимпирев; • какво е усещането и емоцията при първото стъпване на ледения континент – за хидробиологът доц. Любомир Кедендеров от Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“, който открива множество видове риби,..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и музикант, и философ; един от българите с най-разностранни таланти, както пише за него Иво Милев в своята биография за него. Аз бих добавил: мъдрец, но наивен мъдрец, тъй като дълго време отдава на..
Най-голямата годишна конференция по въпросите на HIV и СПИН се провежда в Мюнхен, като събира над 10 000 участници и ще продължи до 26 юли. Това е..
Д-р Христина Димитрова, общопрактикуващ лекар и носител на приз за застъпничество от платформата TimeHeroes, разказва за своята доброволческа работа с..
На 24 юли 1901 г. е роден един от най-забележителните творци в българската култура – художникът Илия Бешков. Художник, но и майстор на словото, и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg