Само родителите ли са виновни за затлъстяването на децата

Родителите определят в основна степен хранителните навици на децата – обобщава популярното схващане по въпроса Би Би Си. А ако се провалят с тази част от отглеждането, навличат на потомството си куп проблеми като затлъстяване, хранителни разстройства и ниска самооценка. Казано на достъпен и невъзпитан език: дебелото детето е срам за родителя. И за себе си.

Много от децата с наднормено тегло стават обект на обиди и подигравки в училище, а родителите им предизвикват възмущение. "Всеки гледа родителите на дебелото дете и си казва: "Този човек не го бива като родител. Защо е оставил нещата така? Защо не храни детето си със здравословна храна и не го кара да спортува" – казва д-р Джули Луменг, педиатър към Университета в Мичиган. Това отношение е породено от убеждението, че има неща, които родителят може да контролира и че като цяло децата могат да бъдат контролирани – достатъчно е родителят да започне да прави здравословни избори и да чете етикетите на продуктите в супермаркета.

Дори сред специалистите по храна няма единомислие по въпроса кое е напълно здравословна храна. Има, разбира се, едни генерални правила – например да избягваме храната, която не прилича на храна, идва в кутия, пликче или на прах. Но по-важният въпрос всъщност е: наистина ли родителските усилия са достатъчни, за да се отгледа здраво дете в нормални телесни норми?

Специалистите по затлъстяване казват, че живеем във вредна среда, в която мнозина дори нямат достъп до здравословни алтернативи, вредната храна се налага чрез агресивен маркетинг и реклама и е значително по-евтина.

Добре е да знаем, че в науката досега не съществува единно мнение защо някои деца ядат повече и напълняват, а други – не, и това понякога се случва в едно и също семейство.

"Ние очакваме от родителите да направят нещо, което възрастните трудно правят за самите себе си. Дори и тези, които успешно свалят килограми, понякога си ги връщат в рамките на година. На възрастните им е трудно да отслабнат, но изискват от родителите да го направят за някой друг и да имат слаби деца – изтъква д-р Луменг.

Поне когато и родителите, и децата са с наднормено тегло, това е доказателство за общо генетично предразположение. Никой не твърди, че биологията трябва да е съдба, но е ясно, че част от стратегиите за чисто хранене не работят еднакво при всички деца. При някои трябва доста по-упорита работа, тъй като има големи разлики в апетита, метаболизма и дори начина, по който реагират на упражнения.

Разбира се, родителските решения са най-важни: не прехранвайте бебетата, избягвайте захарните храни и джънк фуд, не оставяйте децата да ядат пред екрана, предлагайте им често плодове и зеленчуци. 

Но онези, които бързо правят преценки и са склонни да обвиняват, трябва да знаят, че невинаги е лесно да кажеш не на дете с постоянен апетит, или да даваш повече зеленчуци на дете, което не иска да вкуси "нищо зелено".

Колкото и да ни се иска, самите ние сме идеални примери за здравословно хранене. Има деца, които са по-склонни към напълняване, така че не бива да съдим толкова лесно.