Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кинокритикът Благой Иванов: И от злото може да има дивиденти

Защо се създават филми за пандемии

Снимка: Таня Димова

Коректни и некоректни медии, дисциплинирани и недисциплинирани общества, политици – герои, трескаво работещи учени, теории на конспирацията или: къде е връзката между фикцията и реалността и как филмите за зарази, пандемии и нашествия на чужди сили могат да бъдат вид медия и модел за подражание, поука и илюстрация за поведението на всички в днешната реалност, коментар на кинокритика и издател Благой Иванов,  в „Мрежата“

Защо се създават филми за пандемии

Може би отговорът на този въпрос е сходен с отговора на въпроса защо изобщо се интересуваме от мрачното, от мрачни неща, мрачни прогнози, мрачни картини. Защо има мрачни жанрове и защо хората по принцип обичат такива филми. Отговорът може би е прекалено прост и точно по тази причина аз вярвам в този отговор, а именно, че всъщност изкуството, поради своята многоликост, подсказва, че отразява нашата човешка природа, която също е многолика. Докато гледаме някакъв жанров филм, ние просто гледаме нещо, което е част от нас самите по някакъв начин. Не казвам, че ние, щом гледаме за серийни убийци, сме такива, но това са аспекти на човешкото състояние. Филмите за епидемии ни помагат по някакъв начин да сме подготвени чисто емоционално и когато гледаш филм за пандемии, е нещо като да си публика в театър на живо, но все пак е театър и знаеш, че няма да те нарани пряко. Но твоето емоционално състояние може да бъде своеобразна репетиция как би се държал в подобна ситуация. Обаче ето този този театър, тази фикция в момента се превръща в една реалност и то не само за някакви малки територии, а за целия свят." 

Теориите на конспирацията

"Поне доколкото ми е известно, никой не обвинява в правителствен заговор за пламването на испанския грип, примерно. Или средновековната чума, която, между другото, тръгва от Китай. Тоест, ние живеем в една епоха с ужасно много информация, която подлага всичко на съмнение. И през теориите на конспирацията хората се опитват да се адаптират към една страшна и непредсказуема среда." 

Образът на авторитетите и политиците във филмите за пандемии

Зависи от филма, но аз ще дам пример с филма „Зета световна война“, който представя крайно хиперболизиран сценарий на апокалипсис, но там е показано как всички, които не са част от американското правителство и не са засегнати, се опитват трескаво да намерят лек. Но смятам, че основният злодей, след като вече е станала тази пакост със заразата, е, от една страна, бюрокрацията, от втора, как се появява информацията в медиите, как те злоупотребяват и експлоатират информацията. Но истинският злодей в реалността съществува и той е правителството, което крие информация. Това, което видяхме в началото на днешната пандемия. Помним как в началото на януари китайското правителство, което се опита дълго време да прикрие и отложи обявяването на новината за размерите на заразата при тях. Информацията от Китай за коронавирус беше крайно лъжлива. Тя беше свързана не само с това, че уж е много по-ниска степен на заразяване, беше свързана и с това, че заразата всъщност не се предава от човек на човек и прочие, и прочие неща, които се спестяват и това е основният проблем. Тоест правителството там, стараейки се да запази имиджа си, спестяваше важна информация, докато стана късно." 

Сблъсъкът на учените и пандемията

Във филма на Содърбърг „Заразяване“ ясно се вижда вътрешноструктурния бунт на учените, които се опитваха да направят ваксина. И един от тях тайно продължи да прави ваксината и накрая имаха успех. Ето един добър пример, как понякога, неспазвайки правилата, може да направиш едно добро дело и обратното – ако не спазваш определени норми, това може да коства животи." 

Медийната хигиена по време на кризи

"Може би ключът е да се обявяват неща, които са сигурни, а не тези, които са спекулативни. Много е сложен проблемът с информацията в съвременния свят, тъй като имаме интернет и наистина достъп до буквално информационен океан. И през цялото време в него може да плуват и съвсем адекватни хранителни вещества, но и токсични хранителни вещества. И фалшивата новина, като тази, че пушачите не се заразяват с COVID-19, е нещо, което се разпространява понякога много по-бързо от който и да е вирус. Но опасното в това е, че първо това говори за абсолютно безкритично мислене, второ, показва, че хората имат нужда да споделят нещо, което ги успокоява. Но опасността е, че те в този момент спират да мислят критично и рационално." 

Какво ще последва от тук нататък – щастлив или отворен край

Добрата прогноза е, че ще преборим това, което се случва. Но може би дори преекспонирането е за добро. Аз смятам, че „страх лозе пази“ е по-добрият вариант, отколкото да се окаже, че нещата минават по сценария на „Лъжливото овчарче“. Нека да се опитаме да не повтаряме грешките на това, което се е случвало и вероятно ще се случва отново. Да бъдем отговорни и да пазим себе си и останалите. Според мен това, което случва сега, е лошо, но смятам, че от него можем да вземем някакви дивиденти.– обобщава кинокритикът Благой Иванов.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отбелязваме професионалния празник на библиотекарите

В Деня на създателите и разпространителите на глаголицата – светите братя Кирил и Методий, отбелязваме и професионалния празник на библиотекарите.  Как четат младите хора днес – аналогово или дигитално, с очите или с ушите? Темата коментира в “Нашият ден“ Силва Василева: “ Библиотеките не са център на света, но все пак са важни..

публикувано на 11.05.21 в 14:16
проф. Милен Георгиев

Проф. Милен Георгиев: Имаме дълг към обществото да обясняваме науката на достъпен език

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН. Той е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт. В класацията на Станфорд на най-добрите 2% от учените в света попаднаха и българи, той е един от тях.  Той е съредактор и член на редакционните колегии на дузина международни списания в областта на..

публикувано на 11.05.21 в 12:23

Защо не намираме българска сол в родните магазини

Какъв е произходът на солта в българските магазини? Защо солта с български произход се среща рядко в тях? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“: “Стори ми се, че попаднах на източник на образование. Много често сме изправени пред задължението да осигуряваме домашното продоволствие. Осигурявайки продоволствието за дома, можем да се..

публикувано на 11.05.21 в 11:16

Правата на човека в България – тенденция към влошаване

Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и..

публикувано на 11.05.21 в 09:51

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец". Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив. “Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името..

публикувано на 10.05.21 в 13:46