Д-р Николай Михайлов: Няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене

Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието "кръстоносене", за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Д-р Николай Михайлов разсъждава по темата в "Нашият ден":

Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот. 

Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее. 

В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее. В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието. 

Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст. 

А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот. 

Възпитанието и превъзпитанието на модерния човек би трябвало да го върне именно към европейската традиция, която е християнска по вероизповедна принадлежност.