Дистанционното обучение – закъснял или извънреден разцвет

Борбата с пандемията промени света. Въведеното извънредно положение измени нашето ежедневие. Какво е българското училище с днешна дата? Дистанционното обучение, което може би трябваше да е по-добре разработено, получи неочакван разцвет.

Дистанционното обучение – ученици - учители - родители - директори - институции. Дистанционно обучение в българското училище: реалност, изводи и заявки за продължение – в "Нашият ден" темата коментират д-р Ваня Кастрева, началник РУО-София, психологът Иван Игов и училищният психолог Панайот Рандев.

"Наистина много неща се промениха в нашия живот. – казва д-р Ваня Кастрева. – Това намира израз и в нашата образователна система. Ситуацията постави учителите в една различна заради дистанцията роля – да прекрачат дома на всяко дете. Родителите също влязоха в различна роля – защото нещата се случват повече от публично – те стават преки свидетели на това как учителят се справя. Тази различна електронна среда на обучение промени ролите, предизвика креативността на всички участници." Ваня Кастрева разказа и за анкетата до родителите за тяхната външна оценка на промените в процесите. Чуйте в звуковия файл.

Психологът Иван Игов коментира доколко тази пандемия "ни принуди" да преминем към дистанционно обучение. 

"Образователните системи по света са изключително консервативни, а българската – особено. Опитите за електронно обучение у нас са от 10 години... но така и не се получи. И сега изведнъж всичко започна да се случва. А основната причина е, че ние имаме друг тип деца срещу себе си. Децата от новото поколение Z възприемат информацията по малко по-различен начин. Те – свързани с дигиталната ера, с компютрите и телефоните – са свикнали да възприемат информацията като пъзел и под формата на това, което психологията нарича "инсайд", т.е. хрумване, докадки, те успяват тази информация така да я съчетаят в главата си, че тя да им бъде полезна. 

Игов вярва, че нещата започват да се напасват, и се надява това състояние да не бъде само първа стъпка и всичко да се върне в обратното положение веднага след карантината. "Децата така или иначе прекарват много време пред компютрите. Така че нека да вървим по гребена на вълната, а не да се опитваме да се противопоставяме на нещо, което вече се случва."

Психологът коментира и опасенията си за това какво би станало след края на карантината и какво би предизвикало бъдещото струпване на ученици на едно място в и без това пренаселените в момента училища. Как децата ни да бъдат съхранени и да не бъдат "натъпквани в класните стаи" не само по време на пандемия? Чуйте в звуковия файл.