Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Другата България – там, на Волга

„Волжките българи излизат на Волга” – художник Ю.Б. Висогорски
Снимка: bolgar.info

България се гордее, че е най-старата европейска държава, запазила едно и също име през вековете, но това е вярно за нашата България, Дунавската, докато има и друга, на Волга, която – въпреки че вече е изчезнала от политическата карта на света, за времето си е била важен търговски и политически фактор в района на Централна Евразия. Малко се знае за нея, тъй като първоначално нашествието на монголците на Батий, а след това и руското завладяване на Казан по времето на Иван ІV Грозни, правят така, че много документи и други артефакти са били унищожени. Независимо от това историците полагат усилия, за да възстановят живота и бита на това държавно образувание, просъществувало близо три века.

Д-р Георги Владимиров представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“Особено значим е приносът на българските историци, които не са забравили, че на бреговете на Волга са живели събратя на Аспаруховите българи (а вероятно и днес живеят, макар да са загубили етническото си име). Тъй или иначе, историята на Волжка България безспорно е интересна и поради това на всяка монография, в която иде реч за нея, заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание, особено от предаване като „Премълчаната история“. Точно това прави д-р Георги Владимиров, когато представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“. Заедно с него историята на нашите евразийски събратя през Средновековието осветлява и проф. Александър Николов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Климатични промени и инфекциозни болести

Климатичните промени са причина не само познати инфекциозни и паразитни заболявания да се завръщат и разширяват ареала си, но и способстват за възникването на нови болести. По данни на Световната здравна организация, от средата на 70-те години на 20-ти век насам са се появили над 30 нови заболявания. Свикнали сме да свързваме болести като..

публикувано на 27.10.21 в 08:45

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23