Прогностиката стана начин на говорене, защото може би е удобно да визуализираме своето бъдеще и да се опитаме да разберем накъде върви светът. Кое е новото нормално и колко време ще продължи то? Инициативата на БТА интелектуалци, учени, журналисти, общественици да разсъждават над бъдещето на света, моралните уроци от пандемията и промените, които очакват да видят. Ще настъпят ли интензивни трансформации в качеството на живота, проф. Георги Каприев, философ и медиевист, коментира в "Нашият ден":
"Тази ситуация обхвана практически всички страни в Европа и ние можем да направим бърз срез на реакциите, на състоянието на духа на европейците, и аз не съм щастлив от резултатите. По Великден моят приятел големият американски философ Кент Емери ми писа, че огромната част от населението на САЩ е убедено, че душата умира с тялото. А аз отговорих, че част от българското не е сигурно, че има душа.
Оголи се ниският, слабият, социален, исторически, ако щете културен имунитет на европейското човечество.
Изведнъж се оказа, че ние искаме благоденствието да се повтаря и повтаря... И в едни момент ние започнахме да мислим за себе си само като за тела. Медицината и науките ни обещават безсмъртие – единствено като тяло – здраво, мускулесто и широко усмихнато. Антропологическа катастрофа...
Ето това изскочи от тази криза – европейското човечество се намира в една тежка антропологическа криза
Има един процент – социолозите казаха към 20 – които показаха изключителна сила на характера, бих казал на духа, останалите 80% са притеснителни. Оказаха се много леснопроводими опитите чрез насаждане на телесен страх хората да се накарат да откажат свои основни права и свободи, свои задължителни компоненти на това, че са социални същества, имащи душевност, духовност. Всичко това отиде на заден план... Това показва, че
европейското човечество има много по-широка отвореност за тоталитарно управление, отколкото ние си въобразявахме.
Писателката Здравка Евтимова смята, че "Посланието е, че ни очакват дни, изпълнени с изпитания и напрежение и ние всеки момент, всеки час трябва да доказваме, че сме по-големи от трудностите. Това е предизвикателство, което ще ни направи и по-гъвкави, и по-разумни, и по-предпазливи. Това ще изисква и светът след Covid-19. А може би трябва да се научим да живеем с него и да ни напомня за нашата отговорност като хора."
"За мене страхът е един универсален език, който говори на всеки отделен човек. Страхът може да има и положителни проекции. Дано са такива... От нас зависи кой път ще изберем – дали ще се поддадем на паника, или ще проявим ум и изобретателност."
Според писателката трябва да има равновесие – когато постигаме материално добруване, това трябва да ни води до духовно израстване.
Повече подробности чуйте в звуковия файл.
Доц. д-р Петър Стоянович, историк, журналист и бивш министър на културата, твърди, че "Господ ни изпраща и доброто, и лошото, за да се подготвим за бъдещето чрез страданието и надеждата". Той смята, че се справяме зле.
"Мисля, че понятията ни са доста объркани – отдавна не сме имали никакви сериозни катаклизми, истинска масова смърт, истинско гражданско преживяване на обща мъка, на обща беда. Всичко в България от край време е било твърде лично, ако сега добавим и икономическия егоизъм, този "аз" става с двойно "а". Отдавна нямаме сетивност за това какво представлява истинската болка, истинското ограничение... Оказахме се недостойни хленчещи хора в тази пандемия. Душата отдавна умря. Тя се стопи като един по-тънък сос за месо, налят на жега..."
"Ние мислим с философията и с дългосрочността на мухата еднодневка. И като история, и като нация сме известни с това, че последователността, предвидимостта, постоянството е едно от най-чуждите състояния на българския дух.
Може би след Covid-19 идва Covid-20..."
Чуйте още в звуковия файл.
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Fishlove е дългосрочен проект, посветен на опазването на моретата и океаните. Инициативата е стартирана през 2009 година по идея на Никълъс Рол, собственик на верига ресторанти за морска храна и партньорката му – актрисата Грета Скаки. На 18 февруари се състоя представянето на изложбата Fishlove със снимки на известни личности от кино и..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
