Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Да направиш ваксина

Доц. Андрей Чорбанов
Снимка: Ани Петрова

В ситуацията на пандемия надеждите за по-бързо справяне с Covid-19 предизвикват обяснимо нетърпение, макар че създаването на успешна ваксина е твърде сложен и продължителен процес, който преминава през задължителни етапи – като се започне от биоинформатиката и генетичното моделиране, свързани с определени антигени, премине се през предклинични тестове и се стигне до клиничните изпитания, чрез които се прави оценка на риска и доказалият се успех във времето при предизвикването на очакван имунен отговор. Процесът е съпроводен от детайлно проучване на множество нееднозначни аналитични и практически подходи далеч не само на принципа „проба-грешка“.

Какъв конкретен път трябва да се извърви, за да бъде създадена работеща ваксина, и на какъв стадий са експериментите за разработка на биологичния препарат за активиране на придобит имунитет срещу последния коронавирус у нас и по света? Защо в някои страни се използват живи ваксини, в друг вариант те се състоят от „умъртвени“ елементи, а в трети са особена „смес“ от тези две разновидности? Срещу кои опасни вируси все още няма разработени ваксини и какво затруднява създаването им?

За затрудненията разказва доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, който е и ръководител на екипа, който работи по създаването на българска ваксина срещу SARS-CoV-2.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво е морската трева и защо трябва да я пазим

Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства. Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от..

публикувано на 14.05.21 в 13:18

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35