"Хората на изкуството май се делят на две. Едните са тези, които са творци, а другите – са интерпретатори – актьори, певци... Такива като мен – пишещи хора – ние нямаме проблем с това положение. Защото имам затлачени проекти – и една година да стоя вкъщи, пак няма да ги направя." Композиторът Митко Щерев разказва как е преживял двумесечната изолация. За него, като творец, тя далеч не е била толкова тежка, както за хората от изпълнителските изкуства, загубили възможност за изява пред публика.
Как Митко Щерев, главен герой в "Нашият ден", използва паузата, в която бе поставен светът и смята да използва начупения ритъм на живота за създаване на нови песни:
"Лично аз съм малко огорчен от българската общественост, защото коронавирусът го приемам като военно положение и наистина трябва да има голяма дисциплина. Малко ми е чудно, ако наистина влезем във военно положение, пак ли всичките тия хора ще се борят за свободата си? Доста е абсурдно... Постоянно на високо обществено равнище стотици българи обясняват (особено във Фейсбук) как цялата работа е измислена, как няма никакъв вирус и да се оплакват, че са им накърнени гражданските права."
Творческата карантина
"Успях да направя нещо, което много исках. Работих около 2 месеца по селекцията на един албум с филмова музика – през последните 2-3 години имам доста филми – и реших да направя един диск само с оркестрова музика, без песни и до 2 седмици сигурно ще го завърша. И съм много щастлив."
Творците и карантината
"Малко съм разочарован от моите колеги. Аз разбирам, че за актьорите, например, е много трудно, защото те са хора на действието. Но, пак казвам, за мен коронавирусът е абсолютно адекватен на военно положение. Освен това има малко прекален ентусиазъм при хората, които работят в театрите и оперите, че, видите ли, скоро всичко ще приключи. Нищо няма да приключи, защото хората са наплашени и даже и да решат да се върне старото положение, тази публика, която е ходела на театър, тя няма да отиде. Аз не бих отишъл."
Новата песен "Латино момиче" – премиера в "Нашият ден"
"Да, наистина – при вас е премиерата, който и да ми се сърди. Това е една песен в стил латино рок. Казва За първи път ми хрумна много доба идея за текста. Аз по приятелски начин иронизирам манията на изключително много българи по латино музиката, което аз одобрявам, защото латино музиката е много красива."
За вярата
"Искам да кажа на всички хора, че вярата за един народ е най-важното нещо. По-добре е да вярваме в нещо, което не съществува, отколкото в нищо. Защото вярата в нищо, която е разпространена навсякъде, е катастрофална за нас." – категоричен е композиторът Митко Щерев.
Чуйте повече в звуковия файл.
Митко Щерев е роден на 28 януари 1946 в Ямбол. Свири отначало на акордеон (уроци при Хр. Христов и Н. Николов). Завършва музикалното училище в Пловдив – специалност фагот.
Професионалната си дейност в областта на забавната музика започва в средата на 60-те като ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”. Емил Димитров е изпълнител и на първата му песен – “Нора”. В началото на 70-те е ръководител на оркестър “Маковете”, който съпровожда дейността на Лили Иванова.
През 1974 създава група “Диана експрес” и през следващите 10 години е свързан и изпълнителски, и творчески изцяло с нея. Създава редица шлагери за Лили Иванова, Емил Димитров, Мими Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова, “Диана експрес” (“Сбогуване”, “Признание”, “Хризантеми”, песните из филмите “Осъдени души”, “Адаптация”, “Скъпа моя, скъпи мой”, “Душа”, “Молитва за дъжд”, “Блус за двама”, “Усмивката”). “Майчице свята” получава трета награда на фестивала “Златният Орфей” – 1975, а четири негови песни са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс: “Любов” – 1974, “Стари мой приятелю” – 1977 (и двете изпълнени от Лили Иванова), песен из филма “Адаптация” – 1979 (изп. Васил Найденов), “Душа” – 1980 (изп. “Диана Експрес”).
Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Русия, Чехия, Германия, Франция, Холандия, Италия. Автор е на музиката към много филми: “Дубльорът”, “Осъдени души”, “По хълмовете на времето”, “Човек от народа”, “Адаптация”, “Комбина”. Съюзът на филмовите дейци в България му присъжда награда за музиката към филмите “Вик за помощ” и “Скъпа моя, скъпи мой” през 1986. Същата година е главен художествен ръководител на Естрадния ансамбъл към Министерството на войските на транспорта.
През 1994 г. по случай 100-годишнината от създаване на киното го обявяват за композитор №1 на филмова музика в България. През последните години работи самостоятелно, като продуцира своите песни и пиеси, както и на млади изпълнители.
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg