Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Междинните гостоприемници: обичайни заподозрени или...

Снимка: БГНЕС

Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за изграждането на своеобразен мост при осъществяването на този евентуален природен трансфер.

Промени ли се отношението към тези животни след появата на Covid-19? Какво знае науката до момента за естествения им биологичен потенциал, който би могъл да ги превърне в живи резервоари за този вирусен пренос? Как всичко това се свързва с уникалните способности на тяхната имунната система, изграждана милиони години в условията на еволюция? Ще се окажат ли достатъчни юридическите забрани за търговия с диви животни, както и тези – за живите „мокри“ пазари в Азия за антивирусна превенция в бъдеще или ще надделеят консуматорският ентусиазъм и битовите магически суеверия?

В навечерието на Международния ден на биологичното разнообразие разговаряме със зоолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Николай Симов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50