Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За бъдещето на образованието и образованието на бъдещето

БНР Новини
Технологиите не бива да са цел, а средство за качествена промяна на образованието
Снимка: Pixabay

Дигитализацията на образованието, предприета под натиска на обстоятелствата, показа, че училището може да се променя. Смяташе се, че подобна стъпка ще отнеме години, а се случи почти за едно денонощие. Сега е моментът за равносметка и за ясна стратегия какво трябва да е българското образование, за да е в крак с времето и да подготвя децата за бъдещето.

"Навлизането на технологиите не е целта, то е средство за постигане на качество в образованието" – изтъкна Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".

И той, и госпожа Надежда Николчева, директор на 31-во училище, както и всички страни в процеса – ученици, родители и експерти – оценяват полезната роля на технологиите, но са единодушни, че присъствието на учениците в клас е условието non plus ultra, без което училището е невъзможно.

Дигитализирането донесе ред позитиви: "Когато трябваше да присъстват, учениците се опитваха да избягат, в момента, в който достъпът до училище стана невъзможен, децата преоцениха присъствието си, ролята си и желанието да са в час" – изтъкна госпожа Николчева.

Дигитализирането на част от процеса би могло да реши въпроса с препълнените класни стаи, големите паралелки и многото деца, събрани на едно място. Също така повдига въпроса за остарялата и непродуктивна двусменна система на учене.

В тази връзка Надежда Николчева отправи конкретно конструктивно предложение: "Училищата да се разделят на основни и гимназии – това е вариантът да се реши проблемът с пренаселените училища, като се запази качеството на преподаване. Защото при вариант с механично съкращаване на паралелки на един учител ще му се наложи да преподава на 5-и, 6-и, 8-и и 9-и клас, което значително би намалило качеството на работата му, възможността за индивидуална работа с ученици и надграждане на компетентността му."

Принудителната необходимост училищата да останат празни подчерта и друга съществена роля на училището: 

"Фиксирани върху резултатите, често пропускаме възпитателната роля на училището, а тя не е за подценяване" – каза Надежда Николчева.  

"Обществото осъзнава все по-ясно нуждата от приемащо, утвърждаващо ценности училище – подчерта и Явор Джонев. Училището трябва да приема децата безусловно с обич и уважение, да утвърждава ценности като свобода и уважение, сътрудничество и солидарност.

Все по-ясно става, че училището е място за култивиране на универсални способности за качествени взаимоотношения и личностно развитие, за общуване и взаимодействие, за инициатива и планиране, за активно гражданство най-сетне, като това е съчетано с по-добро дисциплинарно учене.

Нужно е децата да се поставят в изследователска роля, да бъдат насърчавани да задават въпроси и да търсят отговорите – да изследват света, на базата на наученото да могат да го прилагат и преживяват в практиката.

Няма как да очакваме политическата система да се задейства и да промени образователната, ние гражданите трябва ясно да заявим какво образование искаме."

В края на анализа си Явор Джонев обърна внимание на друг наболял проблем, какъвто е насърчаването на състезателност, и ранното профилиране на децата, от което губят не само те, но и всички ние като общество.

Нужно ни е училище, основано на вярата, че всяко дете може. Всяко дете може да постигне над средното ниво."

Като потвърждение можем да приведем финландския опит, при който голямата промяна започва от заличаването на делението елитарни и нежелани училища и фокусиране върху това всяко едно училище да предлага качествено образование, без значение дали се намира в голям град или в провинцията, и с какви материални ресурси разполага.

Чуйте анализите на Надежда Николчева, директорка на 31-во СУЧЕМ, и Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костенурките в беда и вирусната криза

„Над 100 са спасените костенурки в беда по време на вирусната криза. По време на извънредното положение, животните си отдъхнаха от човешкия натиск. През този период нямахме нито една костенурка – жертва на пътя. Впоследствие хората продължиха да ни търсят при намерени ранени костенурки и такива, попаднали в несвойствени за тях места. Заедно им помогнахме,..

публикувано на 11.08.20 в 17:10

Девелопия, училище за успешни родители

Различни ли са днешните деца или образователните модели са сбъркани? "Със сигурност проблемът не е в модела, просто днес имаме много повече интрументи на разположение.", казва Габриела Григорова от научно-образователния проект „Девелопия“. Технологиите могат да бъдат зло, а могат да бъдат използвани по иновативен и полезен начин, за да се насърчи..

публикувано на 11.08.20 в 13:47

Къде и как водим битките си

"Ако смяташ, че битката е трудна, опитай провала" - гласи едно популярно мотивиращо послание, през което можем да погледнем актуалните събития и у нас, и по света. "Има паралели между случващото се у нас и в Беларусия и то е самозабравилата се власт: - каза Манол Глишев и очертава картината на една България, която загърбва съпротивата и се примирява със..

публикувано на 11.08.20 в 12:41
Защитата на „Орлово гнездо“, художник Алексей Попов

11 август между Орлово Гнездо и Орлов мост

На 11 август 1877 г. се води решителното сражение при Шипка. Най-ожесточен е боят при Орлово гнездо, а датата 11 август се оказва съдбоносна. Усвоили ли сме уроците на историята и какво ни казват те днес? Сещаме ли се в сянката на барикадите на Орлов мост за двуглавия орел, предрешен като освободител? Един разговор за независимостта и зависимостите, за..

публикувано на 11.08.20 в 11:30
Д-р Бойчо Дамянов - председател на Културно-просветната организация

Главен герой: Бойчо Дамянов

В ефира на "Нашият ден" днес представихме един съвременен възрожденец - журналистът Бойчо Дамянов, който живее и работи във Виена, но същевременно е и председател на Културно-просветната организация "Св. св. Кирил и Методий". Тя е базирана в столицата на Австрия и е известна с най-разнообразната си културна дейност - не само в България, но и почти в цяла..

публикувано на 11.08.20 в 10:44