Почитаме св. Илия

Името Илия означава „слънце, светлина, божественост”, „бог е моята крепост”. Представите за него отвеждат до древногръцкия Хелиос, бог на Слънцето. Той обикаля небето със златна колесница, теглена от 4 крилати, бълващи огън коне: Светлина, Блясък, Гръм и Мълния.

Името Хелиос (Илиас) е останало от старозаветния период до днес: Елия, Елияху (иврит), Иляс (сред хората с мюсюлманско вероизповедание), Елиас, Ели (Франция), Елиа (Италия). У нас, в Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Хърватия, Черна гора и другаде ще чуете името като Иля, Илия, Ило, Ильо, Илиян, Личо, Илиана, Илка, Илин, Илина.   

В някои райони на България има поверие, че св. Илия е брат и на св. Марина. Двамата си поделят властта над огъня и водата. Освен с поверията огън – вода, Илинден е свързван и с друга двойка противоположности: горещо – студено. Тъкмо на Илинден, въпреки жегите, светецът ритуално мята кожух и тръгва към господ да измоли идването на зимата. За да може и слънцето да си почине.

Илия е един от двамата старозаветни пророци, заедно с Мойсей.

Илия силно се противопоставял срещу почитането на езическото божество Ваал. Казвал, че има друг, истински Бог и 900 години преди появата на Христос, проповядвал неговото идване. С молитва заключил небето. Три години и половина не капнала нито капка дъжд. Предложил на езичниците и те, и той да принесат жертва. Чиято жертва се запали с огън от небето, тя ще е знак за истинската вяра.

Напразно се молели жреците на Ваал. От небето паднал огън върху жертвеника на Пророка. После обилен дъжд напоил земята.

В края на земната си мисия, Илия бил грабнат на огнена колесница и отнесен на небето. На него са подвластни гръмотевици и градушки, дъждове, светкавици и мълнии. Предците ни казвали, че когато гърми, св. Илия трополи със своята колесница, а когато вали, значи е окачил огромна небесна бъчва с вода, от която се излива дъждът.

В почит към стихиите, на Илинден не се работи. И не се влиза в морето. Старите рибари и моряци казват, че Илинден е хаталия, лош ден. Тогава излиза северният вятър, който обръща водата.

Под повърхността на Черно море се образува солугана, завихряне, мъртво вълнение, което дърпа навътре лодки и плувци. Колкото заливът изглежда по-хубав и тих, толкова водата отдолу се върти като центрофуга.