Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Знеполски: Належаща е промяна, но тя не може да стане по революционен път

| обновено на 05.08.20 в 14:29
Снимка: БГНЕС

"Клишето казва, че на годишнина се прави равносметка, но с годините всеки рожден ден носи все повече неудовлетвореност. Защото такава е природата на човека, че винаги смята, че не е направил най-важното, което трябва в тоя живот. А за съжаление, възможностите намаляват." Това каза културологът и философ, директор на Института за изследване на близкото минало и бивш министър на културата проф. Ивайло Знеполски, гост в рубриката „Главен герой“ на "Нашият ден". Днес той навършва на 80 години.

Интелектуалецът коментира общественото недоволство, протестите и блокадите на кръстовища:

"Опитът ми през годините ме е накарал да бъда крайно недоверчив към силовите действия, към активизма, към крайностите. Заставам изцяло зад мисълта на големия теоретик на демокрацията Реймон-Клод-Фердинан Арон, че "Демокрацията е законност, но само със законност тя не може да функционира". Този ензим, който е необходим, за да се задейства законността, е да имаш чувството за компромис. Т.е. без да се говори, без да се търсят общи решения, които задоволяват всички, не е възможна никаква промяна. Революционната промяна винаги води до нещо още по-лошо. Големият разговор, който не провежда нашето общество в този момент, е за състоянието на демокрацията, тъй като изграждането ѝ с голямо закъснение у нас съвпадна с кризисни процеси в развитите демокрации. Светът навлезе в нещо, което теоретиците наричат "посттоталитарна демокрация" – в смисъла на едно радикално отблъскване от тоталитарния модел. Отвращението от тоталитарната практика води до едно силно фрагментиране на обществото, изчезване на общия живот. Съвременната демокрация е странно явление, в което има крайни индивидуалисти и хора, които искат държавата да им реши всички проблеми, частният проблем се афишира. Разбира се, ние имаме и свои български нюанси."

Проф. Знеполски е категоричен, че е належаща важна промяна, но тя не може да стане по революционен път. Той смята, че е необходимо обновяване на политическата класа, трябва да влязат повече цивилизация, повече познание за модерния свят, а не интуитивно действие и популизъм.

"В момента ние наблюдаваме един хаос, който се състои от частично безсилие на управлението и страх да действа, арогантност на малки организирани групи и наличието на широки и млади слоеве, които искат някаква цивилизационна промяна, но не виждат нито субекта на тая промяна, нито самите те са в състояние още да направят нещо. Това е много опасна ситуация. Ако погледнем исторически, винаги малките активни организирани групи са водили до големи беди – това са и първите нацистки групи, и болшевиките. Същото така изгубването на политическото – изчезването на границата между системни и несистемни партии... Аз се надявам, че все пак ще има някаква мъдрост у хората, за да се преодолее този хаос."

Какво се случи с интелигенцията в България 

"За съжаление, редица особености на нашето развитие поставиха интелигенцията в социална изолация. В момента на промяната интелигенцията трябваше да заеме позиция, тя изцяло застана зад новите демократични формации. За съжаление нашият политически живот взе силен превес над интелектуалния живот. За да стане промяната, интелигенцията трябваше да се превърне в партийна интелигенция. Пред мен самия е стоял този въпрос. Интелектуалният дебат за ценностите беше подменен от дебата кого подкрепяш и къде ти е мястото в очертания фронт."

Проф. Знеполски пожела "мирни и плодотворни години на всички, които са около нас, тъй като възрастта се усеща по-лека, когато има щастие и добруване около теб" и отправи послание: "Нека да мислим малко повече, преди да говорим, нека да бъдем толерантни към другия, да се поставяме в неговата ситуация, нека искаме нещата да бъдат по-добри и да работим за това."

Проф. Ивайло Знеполски е един от емблематичните български интелектуалци през последния половин век. Философ, културолог, семиотик, теоретик на киното и литературата. През годините на прехода акцент в научните му интереси е изследването на близкото минало, като оглавява едноименния институт (Института за изследване на близкото минало) с респектираща издателска дейност. Проф. Знеполски поддържа активна гражданска позиция. Бил е министър на културата в две правителства.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Минчева и „Мъжете“ в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“

Изложба живопис на Десислава Минчева, озаглавена „Мъжете“, се открива в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Експозицията включва вълнуващи, великолепни портрети и изящни фигури. Десислава Минчева открива красота и предизвикателство в мъжката физика.  „Произведенията ѝ провокират съзидателните сили на човешката природа към размисъл,..

публикувано на 22.10.20 в 17:24
Илюстративно изображение

Спешно усвояване на останалите за 2020-а средства искат филмовите дейци

Филмовите организации подготвят писмо до Националния филмов център и Министерство на културата за необходимостта спешно да се вземат мерки по преструктурирането на останалите заради пандемията от коронавируса пари в НФЦ за финансиране на българско кинопроизводство.  Парите, останали от тази година, трябва да бъдат усвоени, за да не се връщат в..

публикувано на 22.10.20 в 15:52

Фотосветът на Тодор Славчев

Фотожурналистът Тодор Славчев успява да документира най-значимите събития и личности през българския 20 век. Кадрите му разказват за участието на България във Втората световна война, за Цар Борис III, за 9 септември 1944 година, за Народния съд, за Македония, за Стара София и други малки и големи градчета   и селца.  Архивът му е невероятна..

публикувано на 22.10.20 в 14:23

Отиде си писателят Александър Томов

Известният български писател и сценарист Александър Томов е починал на 76-годишна възраст в сряда сутринта, съобщи съпругата му Екатерина Томова.  Александър Томов е роден в София на 3 юли 1944 г. Завършва българска филология в Софийският университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Член е на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на..

публикувано на 22.10.20 в 13:01

150 години от рождението на Иван Бунин

Иван Бунин (1870–1953) е световноизвестен поет и белетрист, почетен академик на Петербургската академия на науките в секцията за изящна словесност (1909), първият руски писател, носител на Нобеловата награда за литература (1933). Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 г. и се установява..

публикувано на 22.10.20 в 12:44