Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Костадин Бонев: Има тотален разпад на идеологиите

| обновено на 10.08.20 в 12:47
Снимка: Росица Михова

Мястото на хората на културата още от началото на прехода и началото на демократичните промени е било доста ясно, значимо и видно. Какво се случва с интелигенцията 31 години по-късно в обстановка на обществено недоволство и протести? 

Костадин Бонев, режисьор и сценарист, коментира в "Нашия ден" реакциите на интелигенцията:

"Аз не мисля, че интелигенцията мълчи. Това е привидно усещане, тъй като голяма част от тези, които си заявиха мнението, няма достъп до средствата за масова информация. Хората като проф. Александър Кьосев, проф. Ивайло Дичев или проф. Георги Каприев си казаха мнението още преди месец по повод едно изказване на Вежди Рашидов и по повод цялата ситуацията, която, според мен, е доста по-различна от ситуацията преде 30 години.

Тогава идеологиите все още имаха някакво значение, докато в момента в България, а и не само, има тотален разпад на идеологиите и сформирането на образувания, които само се наричат партии, защото те нямат в основата си грам идеология. ГЕРБ е точно такава организация, която няма идеология. Нямат идеология и смешно наречените "Патриоти". За мен "патриот" е добра дума, но тя не означава това, което в момента правят и Каракачанов, и Валери Симеонов."

Костадин Бонев смята, че когато няма общ принцип, който да организира някаква група хора, тогава тази група хора е организирана на базата на някакви други показатели. "Те могат да бъдат забогатяване, кражба, усвояване на средства, омерта... И всякакви такива неща. Моето мнение е, че този разпад започна с появата на Сакскобургготски в началото на 21-ви век."

Развитието в политически план

"Днес цяла България е на нокти, защото се очаква логическият завършек на цялата история. Опасявам се да не кажа някоя силна дума, която да бъде изтълкувана превратно, но мисля, че хората, излезли 1 месец по улиците, имат своите основания и тези основания никак не са за пренебрегване. Опитите да бъде пренебрегнато тяхното мнение довежда до една дълга агония, в която в крайна сметка финалът за сегашното управление няма да бъде добър. Трябва да сме наясно, че преобладаващият подтик за тези протести е по-скоро емоционален. Ще си позволя едно такова сравнение: Когато човек се развежда, той в момента на развода не мисли кой ще е следващият, за когото ще се захване. Той просто иска този човек, когото вече не понася, да изчезне от живота му. Нещо подобно се случва в момента."

Профсъюзите и синдикатите

"Цялата работа е, че в България отдавна няма профсъюзи. Те са на държавна хранилка, изчезнаха още в средата на 90-те години на миналия век. България е една от малкото страни, в които не съществува синдикална дейност. Винаги съм се чувствал незащитен, когато съм имал някакъв проблем, изискващ помощ от такава организация."

Ще успее ли България да излезе на едно следващо ниво?

"Ужасно много са скептиците... Но искрено се надявам, че този път нещата ще бъдат овладени, защото улицата, която в момента диктува условията, няма особено доверие на никакви, да кажем, партийни индивидуалности. Т.е. ако се стигне до служебно правителство, улицата много внимателно ще следи поведението на президента. А най-голямата болка на ГЕРБ и на управляващите е, че те няма да имат възможността да управляват следващите избори, защото ние се нагледахме на чудовищни фалшификации на изборите през последните 10 години."


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Вешим

Фейлетони за каламБурните времена

„Мисля, следователно пародирам“, казва Михаил Вешим и в копродукция с известни български писатели създава книгата „Позитанско царство“. Веднага ще се сетите за Ран Босилек и неговата книга за деца с герой Баба Цоцолана и Весел Патиланчо. Тук героите са други и веселото понякога отстъпва на сатирата и горчивия смях, защото авторът проследява в писмата..

публикувано на 28.11.20 в 09:00

Закъсняла важна книга за българската литература като част от световната

„Българската литература като световна литература“ е предизвикателно заглавие, но вярно. В това ни убеждава новият сборник – първи по рода си, който разказва за нашата литература на английски език.  Съставители са Михаела Харпър и Димитър Камбуров.  Книгата не е история на литературата ни, а възможно най-понятно и стегнато разглежда „ключови аспекти и..

публикувано на 27.11.20 в 17:11

„Утайка от кафе в ла минор“ – спектакъл, вдъхновен от творби на унгарски автори

Нова българска пиеса, вдъхновена от творби на унгарски автори, тръгва към своята публика и ще превърне Унгарския културен институт в театрално пространство на 27 ноември. Автор на пиесата и режисьор на спектакъла „Утайка от кафе в ла минор” е Николай Ламбрев-Михайловски. „Вдъхновението от унгарските писатели Михай Бабич – „Халифът щърк“, Дьорд Драгоман –..

публикувано на 27.11.20 в 15:10
Кръгла маса

За Пипи и Вера

Вероятно си спомняте репликата: „Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време“ и знаете кой я е казал. Любимата на поколения деца, а и възрастни, Пипи Дългото чорапче се появява преди 75 години и оттогава името на Астрид Линдгрен се свързва неизменно с тази популярна немирница, а книгата ѝ е превеждана, издавана и преиздавана в..

публикувано на 27.11.20 в 09:10

Фокус към обществените библиотеки

За четвърти път бяха връчени Годишните награди на Фондация „Глобални библиотеки“. Те са учредени с идеята за приобщаване към информационното общество, за осигуряване на равен достъп до култура и знание чрез обществените библиотеки в страната.  Журито с председател доц. Георги Лозанов излъчи и тази година победителите в четирите категории: национална и..

публикувано на 26.11.20 в 18:15