Какво им трябва на дунавските градове и села, бъдеще или опасност е за тях проектът Fast Danube? Има ли рискове от свлачища, подобни на това в ломското село Орсоя?
Инж. Димитър Куманов от сдружение „Балканка“ изрази своето становище относно проекта Fast Danube:
"Сега искат да подобрят условията за корабоплаване по река Дунав, тъй като в момента тя не дава възможност да се корабоплава целогодишно в българския и румънския участък на реката. При маловодие става плитка и корабите спират. Дунав е важен транспортен коридор. Сиреч – целта е много добра. Проектът Fast Danube иска да постави на някои по-тесни места технически съоръжения – нови буни, шеврони – малко да забавят скоростта на реката и да вдигнат нивото. Най-лошото обаче е, че искат да копаят в най-плитките участъци, за да ги удълбочат. Това е опасно, защото може да доведе до доста неприятни последици. Винаги когато удълбочаваш една река, това означава, че притоците ѝ ще започнат да се вкопават, нивото на подземните реки в района се очаква да спадне. А пък голяма част от населените места по Дунавското крайбрежие се водоснабдява с вода от кладенци в терасите на реката – вкл. и град Лом. Освен това никой в момента не знае какво съдържат дънните утайки в тези участъци. Знаем, че река Дунав като цяло е доста замърсена. И като започнат да копаят по дъното, не се знае какви неща ще се вдигнат и ще започнат да текат надолу по реката. Това може да доведе до избиване на голяма част от живота в реката. Когато удълбочиш коритото на реката, тя се оттегля от бреговете.
Цялото протежение на река Дунав в българския участък е защитена зона от Натура 2000 с приоритетни видове и местообитания за опазване в рамките на ЕС.
Най-опасното, според нашата организация, е, че има райони, където ще се удълбочава коритото на реката в най-голямото свлачище на България, аз бях свидетел през 1978 г., когато тръгна свлачището в Орсоя, беше като лунен пейзаж – разрушени къщи, пътят непроходим, скъсан водопроводът за Лом... То и сега това свлачище си се движи. Пътят между Лом и Арчар непрекъснато се нагъва."
Инж. Куманов поясни, че е имало среща миналата година на сдружение "Балканка" с възложителите от ИА по проучване на река Дунав, на която е твърдо заявено, че "Ние ще се борим като тигри с това инвестиционно предложение, ако те не предоставят абсолютни сигурни доказателства, че няма да възбудят свлачището в Орсоя. То има и едно в Оряхово..."
Инж. Куманов е категоричен, че намесите като цяло във всяка река в България са доказали, че не са довели до нищо добро.
Божидар Янков, директор на Дирекция "Европейски програми, проекти и връзки с обществеността" към Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" България, защити проекта Fast Danube и направи резюме на ситуацията в Долен Дунав, нашия участък между България и Румъния, в момента:
"В този участък реката е свободно течаща. В последните десетилетия тук не са правени никакви крупни инженерни мерки по отношение на брегоукрепване, драгаж и т.н. В следствие изграждане на хидровъзлите Железни врата реката е с променена морфология и процесите, които протичат в нея, са силно динамични – променя се водното ниво, траекторията на водния път и т.н.
Трупани са проблеми повече от 30 години вече с навигацията по Долен Дунав. Нещо, за което ние, като Изпълнителна агенция, сме търпели упреци през последните години от български и румънски превозвачи, а и не само. В общия участък – между България и Румъния – имаме повече от 30 критични за корабоплаването участъка. Проектът Fast Danube се занимава едва с няколко от тях.
Ясно искам да подчертая, че това внушение, направено от г-н Куманов, за мегаломански проекти и че едва ли не ние ще изкопаем дъното на реката и ще стигнем не знам къде, не е вярно. Проектът има за цел капитално драгиране в някои участъци, поддържащо драгиране в годините и няколко инженерни мерки като шеврони, буни, брегоукрепване и т.н., изключително щадящи околната среда и бреговете и коритото на реката в цялото речно русло."
Какви научни становища има по проекта и достатъчно ли е научното становище на Геозащита Плевен?
"Не е само становището на Геозащита Плевен. ние работим както с МРРБ, така и с Геозащита, вкл. имаме и становище на БАН по този въпрос, което казва, че трябва да бъдат направени подробни геоложки изследвания в района. Те са задължителни за един такъв проект.
По този проект работи международен екип между България и Румъния. Той е изключително строго наблюдаван от ЕК. Имаме и техническа помощ от страна на програма "Джаспър". Всичко, което е необходимо, е направено и ще бъде довършено. Ние сме в процес на прединвестиционни проучвания в работна и в техническа фаза на изпълнение на проекта, по-подробни изследвания ще бъдат направени. Надяваме се до края на следващата година да приключим с процедурите по ОВОС и оценка на съответствие по Натура 2000, след това да кандидатстваме за финансиране и, живот и здраве, от 2022 година да започне изпълнението на самата инвестиция по този проект."
Георги Гаврилов, кмет на гр. Лом, коментира в "Нашият ден" проекта Fast Danube и опасенията на инж. Куманов:
"Като кмет на крайдунавска община, мога само да приветствам този проект. Неговата главна цел обаче е да подобри корабоплаването в българо-румънския участък. Последно време има едно насърчаване на водния транспорт. Полза ще има не само за товарните превози, а и за пътническите превози, дай Боже, и за туризма. Моите очаквания са позитивни."
По отношение на опасенията за свлачища, Гаврилов каза:
"В момента свлачището в Орсоя не представлява непосредствена опасност за хората, но бих го определил като един спящ вулкан.
Смятам, че трябва да се направи задълбочен анализ и да се поставят на високо експертно ниво ползите и вредите от този проект."
Чуйте повече от звуковия файл.
Преди 129 години на Черни връх е основан Българският туристически съюз от Алеко Константинов. За заветите на Щатливеца и бъдещето на планинския туризъм в България разговаряме с Лъчезар Лазаров – изпълнителен секретар на БТС. Организираното туристическо движение цели участниците в него да опознават България, като същевременно култивират в..
За втора поредна нощ руската армия осъществява масирана атака срещу Украйна с ракети и дронове. Вчерашният ден бе белязан от удари по енергийни съоръжения и критична инфраструктура в най-малко 10 региона на страната. Ракетен удар в град Кривой Рог доведе до смъртта на двама души. Съединените щати осъдиха действията на Русия, като президентът Джо Байдън..
Как се прави маджун или петмез от захарно сорго? Фондация "Ботаника Лайф" съхранява традицията за производство – разказва в "Нашият ден" учредителят Апостол Апостолов . Маджунът изчезва в нашето съвремие, тъй като малко българи отглеждат захарно сорго и познават технологията за обработката му. В миналото в много села е имало маджунарни,..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува доц. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара. След професионалния празник на работещите в минната и добивната индустрия той представя равносметка на случилото се през изминалата година и обсъжда предизвикателствата, които Зелената сделка и Европейският..
В лятната поредица на "Terra Култура" припомняме едни от най-интересните интервюта, прозвучали в ефира на предаването. Един от тях е този с журналистката Сима Владимирова, която говори за последните дни на цар Борис Трети. Разговорът представя последните дни от живота на цар Борис III и разглежда възможните причини за неговата смърт през август 1943..
"Наистина температурите, които наблюдаваме, както на атмосферата, така и на водата, са екстремални през последните години и близки до тропичните. Не..
Искате ли да общувате с дигитален двойник на ваш близък или любим човек? Бихте ли позволили вашите близки да общуват с ваш дигитален двойник след..
България най-после има потвърдена дата за отложения миналата година концерт на "Едитърс" – една от най-добрите съвременни европейски групи на живо...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg