Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да помним бележитите българи дори в метрото – мисията на публичното изкуство

интервю с проф. д-р Боян Добрев

| обновено на 09.09.20 в 13:00
4
Проф. д-р Боян Добрев
Снимка: личен архив

Софиянци и гостите на столицата от две седмици ползват и третата линия на метрото. На две от новите метростанции – „Красно село – бул. Цар Борис III“ и „НДК – II“ се радват и на стенописи с бележити българи.

На метростанция „НДК – II“ творбата е посветена на Христо Ботев и неговото време, а тази на станция „Красно село“ представя личности и събития от епохата на цар Борис III.

И двата стенописа бяха официално представени на публиката на 8 септември вечерта.


Автор на стенописите е проф. д-р Боян Добрев – художник и преподавател в НХА, известен с творбите си, свързани с българската история и с дигиталните си проекти, от 4 години във фоайето на Централна гара може да се види неговият мащабен стенопис „Колелета на времето“.

„Ботев е знаме, животът му, творчеството му е едно знаме, знаме на българското, знаме на мотото: „Силно да любя и мразя“ и стремежът към свобода при него е толкова силен, че не се дискутира. Ботев е сила, неслучайно денят на Ботев е и ден на загиналите за българската свободата на България. За мен двете неща са абсолютно неразделни.

Аз съм кръстил стенописа „Знаме“, това е Ботевото знаме. Едно сливане на личността на Ботев с неговото дело – това е моят стенопис на фона на българското знаме, пътуващите би трябвало да усетят, че загиналият за родината не умира.

Темата за Ботев е едно продължение на мои мисли на тема българска история. Това е един пантеон на загиналите за България. Много силна роля в стенописа играе и неговото слово – като едни червени отблясъци – цялото стихотворение Хаджи Димитър е там, а куплетът „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е в по-едър шрифт, има и други негови стихотворения и негови писма.

Словото на Ботев е естествена много важна част от този стенопис, защото е важна част от личността на Ботев. Ботев е еталон на бореца за свобода, но той е и най-големият български поет.“

Боян Добрев споделя още:
„В стенописа, представящ епохата на цар Борис 1918-1943, моята цел беше да покажа истината за тази епоха, като подходя максимално документално и събера титаните на българския дух, защото по това време България добива своя културен образ. Там освен фигурата на Цар Борис III присъстват и образите на Владимир Димитров – Майстора, Панчо Владигеров, Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Гео Милев, Николай Райнов, Илия Бешков, Иван Милев. Това е България между двете войни.

В метрото хората са различни и може би това е един начин хората, задавайки си въпроси, да научат и нещо повече за тази епоха, което не е лошо.“



Художникът проф. д-р Боян Добрев споделя какви техники е използвал за създаването на стенописите, трябва ли изкуството да бъде достъпно навсякъде  и за всички, посланията на публичното изкуство – чуйте в звуковия файл:


Снимките в материала са личен архив на проф. д-р Боян Добрев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изгнание и музика

Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря книгата "Изгнание и музика" на швейцарския писател, преводач, преподавател в Лозанския университет, философ и културолог Етиен Барилие. Авторът несъмнено е изключително ерудиран, книгата му е..

публикувано на 09.02.25 в 12:25
Станка Калчева и Боян Арсов в постановката

На театър между Ню Йорк и София

Във фокуса на рубриката "Моментна снимка" са сценичните събития  на януарския нюйоркски афиш. Разговорът се съсредоточава върху "Кабаре" – мюзикъл на Джо Мастъроф, Джон Кандър и Фред Еб. Постановката на Ребека Фрекнал в нюйоркския The August Wilson Theatre , трансформиран до неузнаваемост, върви под заглавието "Кабаре в клуба Кит Кат"...

публикувано на 09.02.25 в 08:15
Владимир Молев

Литературният превод като имитиращ продукт

"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е..

публикувано на 08.02.25 в 12:45
Проф. д-р Минка Златева

Проф. Минка Златева представя "Ретроспекции към публичната комуникация"

"Ретроспекции към публичната комуникация" – проф. Минка Златева гостува в "Артефир", за да представи своята книга, посветена на приноса на Факултета по журналистика и масова комуникация в българското висше образование. "След 1989 година промяната в обществения живот наложи промяна и в образованието, и в дисциплините, които преподаваме във..

публикувано на 08.02.25 в 09:30
Уил Кокръл

Книга-разследване на американския журналист и писател Уил Кокръл

Как Еверест – връх първоначално обявен за невъзможен за изкачване, след това принизен до просто самоубийствен, се превръща във възможност, от която хиляди хора могат да се възползват? Отговорът на този въпрос търси американският журналист и писател Уил Кокръл в своята книга " Еверест ООД". Авторът прави над 120 интервюта с професионални..

публикувано на 08.02.25 в 08:05