Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Главен герой: Йордан Камджалов

Трябват спешен ремонт и актуализация на критериите на българския народ

За да правиш нещо в България, трябва или да нямаш избор, или да си безнадеждно влюбен в този народ

Маестро Йордан Камджалов
Снимка: БГНЕС

Диригент със световна известност, човек на духа и съпричастността към това, което се случва около него, един от надарените хора, които искат да направят с труда и таланта си света по-добро място за живеене. Главен герой в "Нашият ден" е маестро Йордан Камджалов. 

За своите каузи, мисии, за своите нови проекти и предизвикателства, както и за дълбинните промени на духа, от които се нуждае страната ни – разказва маестро Йордан Камджалов.

"Музикалните принципи могат да бъдат свободно екстраполирани в произволни области на науката и на живота – казва маестрото, който пише дисертация на тази тема. – Принципът на числото 8 – универсален метод за анализ на музикалните структури в европейската музика. Едно изследване без аналог. Нещо много рационално – един принцип, който действа навсякъде. Нещо, познато в музиката, в астрономията, в техниката, в генетиката, в психологията... Въпросът е тези принципи да бъдат намерени и свързани и тогава общата картина става мнго по-разбираема."

Йордан Камджалов със съжаление сподели, че в България се работи много трудно, независимо от областта, в която работиш. 

"В България нещата се случват въпреки. И човек, за да прави нещо в България, трябва или да няма друг избор, или трябва да е безнадеждно влюбен в този народ и да е безнадеждно заинтересован от доброто за тази нация."

За дълбинните промени на духа

"Една от основните диагнози, която констатирам от години, е липсата на критерий – в България нямаме критерий нито за здраве, нито за култура, нито за общуване. Без критерий и приоритетите са грешни и човек не може да структурира движението си в една посока за промяна, защото постоянно си въобразява, че кривото е правилно. Аз мисля, че трябва много-много спешен ремонт и актуализация на критериите на българския народ."

Маестро Камджалов констатира с тъга, че животът в България не е достоен: "Мисля, че един народ с такъв интелект, с такава огромна историческа дълбочина не трябва да живее по този начин. Когато човек от чужбина дойде у нас, констатира, че България е една много ограбена страна – и то от своите."

Чуйте повече в звуковия файл.

Йордан Камджалов е роден на 16 октомври 1980 г. в град Търговище. Учи дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров” София и в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин. През 2011 г. става първият чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала „Heidelberg Schloss Festival” на културен център Хайделберг (Германия). Присъствието му на световната музикална сцена включва ангажименти в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур и Токио. Има множество международни награди и отличия. На 29 години основава Фондация „Йордан Камджалов” с цел подпомагане на млади български творци – инструменталисти, певци, композитори и диригенти. Престижното издателство „Kubon & Sagner” издава книгата „Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov” („Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”). Книгата е издадена на немски с резюме на 7 езика. През 2014 г. NASA официално дава на космическия обект 52292 името „52292 Kamdzhalov” – на младия български диригент. „NASA took a spectacular decision – Asteroid was named after a conductor”.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кой тук е Пилат

„Земя“, „Огън“, „Вода“, „Въздух“ – четирите елемента са названията на четирите глави на романа „Пилат“ на Магда Сабо. Безспорната майсторка на словото разказва за отношенията между майка и дъщеря, за старостта, която очаква всеки един от нас, за разпадащите се връзки между хората, за дълбокия смисъл на живеенето, който не се подчинява на рационални..

публикувано на 20.10.20 в 09:10

Албум събира „Петдесет жени в българската живопис“

Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на..

публикувано на 19.10.20 в 17:27
Петър Незнакомов

Сто години от рождението на Петър Незнакомов

Навършиха се 100 години от рождението на известния ни писател-хуморист Петър Незнакомов (1920 - 1997). Името му е Петър Димитров, но получава псевдонима Незнакомов от Павел Вежинов в Гнездото на стършелите – в „Стършел“. По-късно Незнакомов става зам. главен редактор на вестника. Работил е във в. „Литературен фронт“, издателство „Български писател“, сп...

публикувано на 19.10.20 в 16:29

"В" като Вагина

Появата на книгата „В като Вагина“ предизвика вълна от скандали и отново раздели обществото ни на две. На една група, които са готови да съдят и заклеймяват, и на други, които осъзнават нуждата от адекватно и съвременно издание за сексуално образование и здраве. „В като Вагина“ e илюстрирана книга за момичета, но е подходяща и за жени от всички възрасти...

публикувано на 19.10.20 в 15:10

10 причини театърът да е най-безопасното обществено място по време на пандемия

Сатиричният театър "Алеко Константинов" посочва десет причини театърът да е най-безопасното обществено място по време на пандемия:  1. Зрителите влизат и излизат през няколко отделни широки входа. 2. Движението във фоайето и в салона се извършва по непресичащи се и специално обособени маршрути. 3. Обемите и площите в сградата осигуряват лично..

публикувано на 19.10.20 в 12:17