"Имам страшно уважение към актьорите, изпитвам бащинско чувство, дори ако са по-стари от мен с двайсет години, защото много ценя факта, че са оставили себе си в ръцете ми, особено във филма. Ето защо толкова уважавам наивното доверие и гледам да съм много supportive и много fair с артистите" – казва режисьорът от Северна Македония Милчо Манчевски, с чийто филм „Върба“ се открива есенното издание на 24-тия София филм фест.
Манчевски признава, че любимите му моменти от режисьорската работа са писането на сценария, подборът на актьорите и монтажът.
"Когато правиш изкуство, трябва да бъдеш безкомпромисен, защото иначе се губи същността на изкуството. Аз се възхищавам на онези автори, които работят в холивудската система и успяват да правят оригинални авторски филми. Не са много, но ги има.
Защото целият начин на мислене в Холивуд е антипод на творческото създаване. И ако в един такъв процес режисьорът направи авторски филм, то само по себе е огромно достижение. Що се отнася до новите правила в Холивуд, требва да видим тепърва какво значи това. Аз не бих направил никакъв компромис за това филмът да бъде награден или да иде на фестивал.
Много е лесно да се подкупят и зрителите, и критиката, и фестивала, защото всички знаем какво търсят те, и ако направиш това изчисление, да влезеш на фестивали е лесно. Но артистичната проституция е лоша идея", казва режисьорът.
Милчо Манчевски е носител на много награди, включително „Златен лъв“ за най-добър филм във Венеция за „Преди дъжда“. Филмът има номинация и за „Оскар“. „Върба“ е шестият му пълнометражен филм. В момента Манчевски работи по новия си филм „Каймак“ – черна комедия, работата по която той се надява да приключи в края на следващата година.
Прожекциите на „Върба“ на 25 септември са две – на открито и закрито. В кино „Люмиер“ началото е в 18,30 ч. 60 минути по-късно официалното откриване на София филм фест ще бъде на територията на Sofia Summer Fest до НДК. Там Милчо Манчевски ще получи и специалната награда на фестивала за приноса си към киноизкуството.
Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона. Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си. "..
С нежна решителност и дълбока вяра скулпторът Атанас Карадечев извайва образа на Апостола, побиращ в себе си душата на българския народ. По повод 187 години от рождението на Васил Левски в пловдивското с. Марково бе открит поредният паметник, дело на Карадечев . Скулпторът гостува в "Нашият ден", за да сподели своето усещане за смисъл и..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му) да осветлява кризите на времето, т. е. онези моменти, в които ориентирите се разлюляват и настъпва дезориентация, когато се объркват начините на съчленяване на минало, настояще и бъдеще. Както..
Кунцю операта е сред най-обичаните китайски традиционни опери, които продължават да вълнуват зрителите и до днес. От 2003 година древната музикална драма е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. На нейния "език" са направени някои от най-големите китайски класически произведения. Спектаклите в този жанр..
Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл? Разговорът с Даниела Найберг дава отговор и той е положителен. Тя е eтнохореолог и културолог. Издала е четири стихосбирки, сред които последната е "Избрах да запиша" (2019). Нейни стихове и есета са публикувани на страниците на "Литературен вестник", "Литературен форум" и др. От..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от..
Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава...
"Фалшификациите съпътстват цялата история на човечеството, мотивите са много и различни и няма нищо ново под слънцето" – казва Иглика Мишкова, куратор от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
