Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона.
Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си.
"Когато произнасят името му, аз винаги мисля колко е необходим днес. На първо място, за да отглеждаме младостта така, че да не допускаме в нейните редици доносници, ласкатели и предатели, защото те нямат знания и умения. Човек, който може, който знае, никога не ласкае, не предава делото и не е раболепен – той знае своята стойност, а стойността се изгражда и спечелва с много труд. Точно затова Левски ни е необходим. Да успеем да сложим семената на знанието и умението в хората.", казва Евтимова.
Стремежът трябва да е към онази чиста и свята република, за която Левски мечтае. Писателката смята, че може би не ни липсва нищо, за да я постигнем. Сами затъваме в черни и тъмни критики, казва Евтимова. Тя споделя, че дълбоко съжалява хората, които приказват така, защото те не са осъществили това, което природата е заложила в тях. Като потомци на Левски не би следвало да се очерняме така, изтъква Евтимова.
"Образът на Левски излъчва светлина, защото е търсил силата на всеки един и се облягал на нея.", заявява писателката.
Евтимова призовава: "Да си кажем кривиците – аз на теб, ти на мен. Тогава ще направим път, по който ще стесним границите на неграмотността и незнанието. Човек, който знае, обича страната си."
По думите на Евтимова Левски е този, който учи българите да пишат с дела. Заветът му би трябвало да ни замисля кого сме излекували, какво сме написали, какви пътища сме направили.
Евтимова завършва разговора с думите: "Това вдъхва Левски в нас – че ние сме творци на живота си, че времето е в нас и ние сме във времето. Това означава, че можем да го направим добро. В ръцете ни е да стесним територията на болката. Това си мисля, когато мисля за Левски."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Днес от габровския квартал "Нова махала" потегли 23-тият възпоменателен поход "По пътя на четата на Цанко Дюстабанов" . В "Нашият ден" чуваме думи за събитието, както и за личността на големия габровец, участник в Априлското въстание, Цанко Дюстабанов, от Милка Караджова , организатор и планински водач. Цанко Дюстабанов несъмнено е един от..
С нежна решителност и дълбока вяра скулпторът Атанас Карадечев извайва образа на Апостола, побиращ в себе си душата на българския народ. По повод 187 години от рождението на Васил Левски в пловдивското с. Марково бе открит поредният паметник, дело на Карадечев . Скулпторът гостува в "Нашият ден", за да сподели своето усещане за смисъл и..
Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му) да осветлява кризите на времето, т. е. онези моменти, в които ориентирите се разлюляват и настъпва дезориентация, когато се объркват начините на съчленяване на минало, настояще и бъдеще. Както..
Кунцю операта е сред най-обичаните китайски традиционни опери, които продължават да вълнуват зрителите и до днес. От 2003 година древната музикална драма е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. На нейния "език" са направени някои от най-големите китайски класически произведения. Спектаклите в този жанр..
Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл? Разговорът с Даниела Найберг дава отговор и той е положителен. Тя е eтнохореолог и културолог. Издала е четири стихосбирки, сред които последната е "Избрах да запиша" (2019). Нейни стихове и есета са публикувани на страниците на "Литературен вестник", "Литературен форум" и др. От..
Срещаме слушателите на предаването "Нашият ден" с един невероятен клас от СМГ "Паисий Хилендарски", постигнал среден успех на матурите 99,32 точки от..
Нямаше да знам, че градчето Михас пуебло изобщо съществува, ако нашият гид в Испания не беше настоял непременно да го видим. Не стана нужда да ме убеждава...
"Фалшификациите съпътстват цялата история на човечеството, мотивите са много и различни и няма нищо ново под слънцето" – казва Иглика Мишкова, куратор от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
