Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Критичните медии и властта

Снимка: Pixabay
Западни и американски медии опровергаха твърдението на депутата от ГЕРБ Тома Биков, че критичните публикации за управлението на България в тях са платени. В същото време петиция с настояване за отпадане на ограниченията, наложени на журналистите, отразяващи работата на парламента, беше внесена в Народното събрание. Тя е подкрепена не само от български журналисти, но с открито писмо и от международни журналистически организации. Писмото им е адресирано до премиера, председателката на НС, вътрешния министър и омбудсмана на републиката. И пак същите международни журналистически организации порицаха действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев. "Българските власти трябва да уважават ролята на журналиста в отразяването на новините и да гарантират, че репортерите могат да отразяват протестите, политиците и обвиненията за полицейско насилие, без да бъдат тормозени", казва Гюлноза Саид – председателка на Комитета за защита на журналистите със седалище в Ню Йорк.

Усещането за нетърпимост от страна на властта към критикуващите ги медии става все по-натрапчиво. В „Мрежата" по програма „Христо Ботев“ Светослав Терзиев, член на УС на СБЖ, преподавател във ФЖМК и политологът доц. Петър Чолаков от Института по философия и социология на БАН коментират какво трябва да е поведението на медиите по време на криза. Какво е безпристрастна журналистика и каква е функцията на опозиционните – критични към властта медии.

Светослав Терзиев

Какво са опозиционни медии

„Определението „опозиционни“ е не по-малко лошо от „про-правителствени“. Всъщност медиите трябва да бъдат независими, дори и ако са партийно обвързани, включително и с опозицията, пак трябва да са независими, защото, когато опозицията дойде на власт, мястото на опозиционните медии ще заемат доскоро про-правитествените. Така че опозиционна медия е станало очернящо определение, защото функцията на медиите не е да обслужват партии, а обществото. А част от медиите сега са критични към властта, защото самата власт заслужава критика. Властта заслужава критика най-вече, защото е деформирала взаимоотношенията си с обществото. Превърнала се е в някаква саможива, самодоволна част от обществото, която функционира за себе си, сякаш не е излъчена от същото това общество. Тя е откъсната, затворена в един измислен свят, свят до голяма степен на престъпност и корупция, който е охраняван с органи на държавата. Този порочен кръг създава големи проблеми в едно демократично общество. Затова и медиите критикуват властта.“

Световният медиен заговор срещу България

Идеята за световен медиен заговор срещу властта е само в главите на пропагандаторите на управляващите, за да могат да обяснят по най-елементарен начин защо защитаваната от тях власт е обект на критики. Най-елементарното им обяснение е – защото някой плаща на световните медии. Само че разликата между журналисти и пропагандисти е в това, че на пропагандистите им плащат да развиват определени тези, а на журналистите им плащат, за да информират обществото безпристрастно и точно. Това е по всички медийни кодекси по света, включително и в България, но които виждаме, че про-правителствените медии не уважават. Това, че г-н Биков говори така за световните медии, всъщност говори лошо за него, защото го поставя в положението на пропагандист, който трябва да се отбранява. Тоест, чувствайки се дискомфортно и неможейки да намери логично обяснение на ситуацията, затова говори такива абсурди – някой платил на световните медии. Е, как ще стане това? Тези медии имат строги правила и най-вече си пазят доверието на читателите. Нима заради една платена публикация биха поругали общественото си положение? Това е абсурд. Това е една теза, която не издържа.“

Отношението на властта към журналистите

„Няма голяма разлика между това да бият журналисти на протеста или ги викат след това в МВР, за да ги сплашват. Колегата от „Сега“ е млад и те са го викнали, за да го сплашат и да му напомнят как трябва да се отразяват събития, за да се хареса на властта. И са използвали репресивната машина, вместо да отговорят на журналистическия му въпрос. Целта им е, особено когато видят по-млад колега, да му вземат страха навреме. Но мисля, че това няма да проработи, защото той има солидарността на своите колеги. А да всяват страх е нужно на управляващите, защото те разполагат с държавната машина. И дори не е важно кои са те, защото всяка власт действа по един и същи начин.

Въпросът е какво правят журналистите. Ако започнат много да се втренчват във властта и да изпълняват нейните нареждания, те по този начин загърбват обществото. А какъв смисъл има от работата на журналистите, ако през тях обществото не научава какво прави властта? Вижте какво става в Беларус – властта и обществото са тотално разделени, а журналистите, които трябва да отразяват обективно, са подложени на натиск, нещо, което се случва вече и у нас. Журналистите, когато питат, питат от името на обществото и когато не им отговарят, обществото няма как да знае какво се случва във властта. Целта е точно такава – обществото да не знае.

доц. Петър Чолаков

Доц. Петър Чолаков:

„Едва ли е възможно да се изисква пълна безпристрастност от един журналист или анализатор. Пълна безпристрастност няма, но важно е да си даваме сметка за собствените си ценности и пристрастия. Това, за което говори например Макс Вебер – за ценностно ориентирана пристрастност. Така че опозиционни или про-правителствени медии е нещо, което се вижда и в развитите демокрации. Дори и във Великобритания или САЩ медиите имат своите пристрастия. Когато обаче говорим за България, нещата стават много различни и трябва да се изведем в нещо като в бележка под линия, защото при нас всичко винаги е много особено.

Дори няма смисъл да казваме, че сме държавата в Европа с най-нисък рейтинг на свободата на медиите. Медиите у нас са концентрирани в ръцете на няколко олигарси, един от споменаваните от международните наблюдатели и организации е Делян Пеевски. Тоест, според същите международни наблюдатели, тези олигарси работят в интерес на управляващите. Има, разбира се, и медии, които са критични към властта и на тях се слага етикета – опозиционни. Но истината според мен е в така наречения "плурализъм" – да се чуват различни мнения и гледни точки, стига всички страни да искат да участват в един диалог, а не някои да се крият.

Публична тайна е обаче, че у нас има водещи медии – телевизии, радиа, в които определени анализатори, журналисти, коментатори и политици не са канени. Проблемът е, че има медии, които не позволяват критична гледна точка да се чуе. Това е скандалът.

Да не говорим, че понякога пиарите се обаждат вместо политиците, за да говорят с журналисти и дори да ги сплашват. Това са за съжаление климатът и начинът, по който се упражнява в България журналистическата професия. Но да се обвиняват медии от Европа и САЩ в умишлени критики към г-н Борисов, това е трагикомично. Надявам се, че защитниците на властта си дават сметка, че това не звучи убедително. Надявам се и, че когато хората чуят такива тези, на тях им светва червената лампичка и те разбират, че това е просто политическо говорене.

По-опасното е, когато коментатори, журналисти и анализатори слагат маската на безпристрастен наблюдател и отправят послания, през които излизат внушения. Да не говорим колко се злоупотребява със социологията като наука и как много често се поднасят данни абсолютно манипулативно. Това вече е наистина опасно за обществото.“

Защо наред с оставката на правителството и главния прокурор протестиращите искат оставката и на директора на Националната телевизия

„По данни на няколко социологически агенции, протестите се подкрепят от над 60% от обществото. Това не са хора, които са излезли на улицата, за да се снимат или да правят някакъв хепънинг. Сред голяма част от тези хора настроенията към настоящия директор на БНТ са критични и това ръководство е загубило легитимност, така както е загубила легитимност и изпълнителната власт. Значи нещо в модела на управление там е сбъркано и трябва да се промени. И големите въпроси са дали органите, които избират директорите на обществените медии, са независими, кой управлява гилдията и органите, свързани с нея, има ли въобще журналистическа гилдия в България, или всичко е в някакво насипно състояние. Това са все важни въпроси, които трябва да си задаваме, но фактът в момента е, че доверието в Националната телевизия не е това, което трябва да бъде.“

Премиерът, медиите и „красивата госпожа“

„Да си избере да говори пред медиите мимоходом за нещо толкова важно е типично за премиера. Целта тук не е да се изговорят някакви рационални аргументи на публиката, защото ако г-н Борисов имаше доказателства, трябваше да сезира компетентните органи. За мен целта на г-н Борисов е да хвърли поредната димка сред обществото, с която да бъде отклонено общественото внимание от проблемите на това управление, а именно сериозните съмнения за корупция по високите етажи на властта, че въпросните материали (снимки и аудиозаписи) по-скоро отиват на човек, развиващ престъпна дейност, отколкото на министър-председателя на държава-членка на ЕС. Но нещата, които говори г-н Борисов, в случая са просто една медийна дъвка и не вярвам някой от хората да ги приеме сериозно.“

Екипът на "Мрежата" покани за участие в предаването г-н Тома Биков. До началото на предаването не получихме отговор от пресцентъра на ГЕРБ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Тодор Кантарджиев

Коклюш: Ваксинираните преди 10 години могат да се разкашлят, но няма да е тежко

Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..

обновено на 24.04.24 в 11:26
Тихомир Безлов

Има ли скок в нивата на корупция, или е само усещане?

В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея.  "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..

обновено на 24.04.24 в 10:23

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08