Българският културен институт в Москва започна новия си сезон с представянето на студентския издателски проект „7 български разказа, 7 български писатели, 7 студенти преводачи“, осъществен в Московския държавен лингвистичен университет.
Международният проект на Московския държавен лингвистичен университет и Българския културен институт е подкрепен от Библиотеката за чуждестранна литература и се състои от три части: електронна книга, аудиокнига и печатно издание. На презентацията в Иностранката присъстваха студентите преводачи, преподавателите от Московския лингвистичен университет, доброволците, прочели разказите в руския им превод, както и самите български писатели предоставили безвъзмездно издателските си права и подбрали разказа, с който да бъдат представени в сборника.
Извънредният и пълномощен посланик на България в Русия Атанас Кръстин, Временно изпълняващият длъжността генерален директор на Иностранката Павел Кузмин и деканът на Преводаческия факултет на МГЛУ Екатерина Похолкова специално подчертаха в приветствените си слова, че подобни мостове между преводачи и автори са път на българската литература по света.
Българският език, българските писатели и българският разказ бяха многократно произнесени по време на вечерта, която завърши като всеки неин гост получи по екземпляр от сборника с преводите на разкази на Алек Попов, Александър Секулов, Георги Господинов, Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Иванка Могилска, Йордан Д. Радичков.
Като естествено продължение на тази проява само седмица по-късно Българският културен институт съвместно с Центъра за славянски култури осъществиха видеомост с Георги Господинов, с издатели, редактори и преводачи. В основата бе разговорът за съвременния български роман за серията „Нов български роман“, открита с „Естествен роман“ на Георги Господинов и продължена с редица други забележителни български творби.
В разговора, излъчен на портала культура.рф пред аудитория от 107761 души, се говори и за новия роман на Господинов „Времеубежище“ и за „Физика на тъгата“, за тази трилогия, която представя съвременната българска литература по света и в оригинал, и в преводи.
Финален акцент на разговора бе българският афиш в Москва, като сред традиционните имена на Александър Морфов, Явор Гърдев и Христо Бойчев се добави името на хореографа Димо Милев - първият български хореограф с постановка на сцената на Болшой театър. Неговото „Изгасване“ по музика на Енрике Гранадос е връхната точка, според театроведа и драматург Майя Праматарова, подкрепено от някои издания, на представлението, включило четири хореографии и наречено: „Четири персонажа в търсене на сюжета“. Силата на въздействието идва от външния лаконизъм на формата, наситена с много енергия и смисъл от хореографа и танцьорите, повярвали на идеята на Димо Милев.
На въпрос на Майя Праматарова към Екатерина Крисанова, балерината отговаря: „Познаваме се отдавна с Димо Милев. Танцували сме заедно, но сега работата ми с него като с хореограф бе за мен нов, огромен опит. Друго е да танцуваш без палци, да се оттласваш по този начин от пода. Димо е много талантлив, светъл, търпелив човек, който не се изморява да обяснява.“
Как фотографията е интегрирана в другите изкуства, какво да направиш, за да не попаднеш в капана на визуалните клишета – това са част от темите в предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" с Кирил Василев – награждаван поет и преподавател по история на модерната европейска култура в Софийския университет. Чуйте предаването от звуковия файл...
"Млък" всъщност приканва за разговор. Това е призив да се обърнем към думите, които са на върха на езика, но липсата на отношение към тях понякога ги спира да заговорят. "Млък" е кантарът, който трябва да ни събуди от летаргията. Той измерва колко е точното тегло на човешката душа. И макар това да е относително, да е колкото невъзможно – толкова и..
Какво е общото между архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и историческия музей в Казанлък, детска градина "Лозичка" в софийския квартал "Лозенец", летището в Русе и пешеходната зона на Шумен? Всички те показват различни перспективи към следвоенната модерна архитектура у нас и са обекти в изложбата "Тоталпроект" –..
На 29 юни от 2020 г. се отбелязва Световният ден на Малкия принц. "Малкият принц" ("Le Petit Prince"), прекрасна книга за възрастни и деца , е повест от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, публикувана за първи път през 1943 година в САЩ. Почитатели на Екзюпери от целия свят отдавна се опитват да наложат 29 юни за Световен ден на Малкия принц...
Актрисата Мартина Пенева спечели втора награда за "Най-добра актриса" от международния театрален фестивал на монодрамата – "Моноакт" в Косово. Мартина получи своята награда за ролята си на Наталия в спектакъла "Аз победих" от Ярослава Пулинович, с режисьор Ана Батева, по музиката на Стефан Здравески. В програмата на фестивала бяха включени..
Дейността и новите проекти на Историческия музей в гр. Исперих са темата на предаването "Европейски паралели". За дейността на музея, изложбите и ценните..
На 29 юни от 2020 г. се отбелязва Световният ден на Малкия принц. "Малкият принц" ("Le Petit Prince"), прекрасна книга за възрастни и деца , е повест от..
Мечтаните летни дни за учениците – време за почивка, четене на задължителни книги или месеците, в които родителите се опитват да запълнят времето на своите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg