Българската литература и изкуство по московските сцени

Българският културен институт в Москва започна новия си сезон с представянето на студентския издателски проект „7 български разказа, 7 български писатели, 7 студенти преводачи“, осъществен в Московския държавен лингвистичен университет.

Международният проект на Московския държавен лингвистичен университет и Българския културен институт е подкрепен от Библиотеката за чуждестранна литература и се състои от три части: електронна книга, аудиокнига и печатно издание. На презентацията в Иностранката присъстваха студентите преводачи, преподавателите от Московския лингвистичен университет, доброволците, прочели разказите в руския им превод, както и самите български писатели предоставили безвъзмездно издателските си права и подбрали разказа, с който да бъдат представени в сборника.

Извънредният и пълномощен посланик на България в Русия Атанас Кръстин, Временно изпълняващият длъжността генерален директор на Иностранката Павел Кузмин и деканът на Преводаческия факултет на МГЛУ Екатерина Похолкова специално подчертаха в приветствените си слова, че подобни мостове между преводачи и автори са път на българската литература по света.

Българският език, българските писатели и българският разказ бяха многократно произнесени по време на вечерта, която завърши като всеки неин гост получи по екземпляр от сборника с преводите на разкази на Алек Попов, Александър Секулов, Георги Господинов, Елена Алексиева, Здравка Евтимова, Иванка Могилска, Йордан Д. Радичков.

Като естествено продължение на тази проява само седмица по-късно Българският културен институт съвместно с Центъра за славянски култури осъществиха видеомост с Георги Господинов, с издатели, редактори и преводачи. В основата бе разговорът за съвременния български роман за серията  „Нов български роман“, открита с „Естествен роман“ на Георги Господинов и продължена с редица други забележителни български творби.

В разговора, излъчен на портала культура.рф пред аудитория от 107761 души, се говори и за новия роман на Господинов „Времеубежище“ и за „Физика на тъгата“, за тази трилогия, която представя съвременната българска литература по света и в оригинал, и в преводи.

Финален акцент на разговора бе българският афиш в Москва, като сред традиционните имена на Александър Морфов, Явор Гърдев и Христо Бойчев се добави името на хореографа Димо Милев - първият български хореограф с постановка на сцената на Болшой театър. Неговото „Изгасване“ по музика на Енрике Гранадос е връхната точка, според театроведа и драматург Майя Праматарова, подкрепено от някои издания, на представлението, включило четири хореографии и наречено: „Четири персонажа в търсене на сюжета“. Силата на въздействието идва от външния лаконизъм на формата, наситена с много енергия и смисъл от хореографа и танцьорите, повярвали на идеята на Димо Милев.

На въпрос на Майя Праматарова към Екатерина Крисанова, балерината отговаря: „Познаваме се отдавна с Димо Милев. Танцували сме заедно, но сега работата ми с него като с хореограф бе за мен нов, огромен опит. Друго е да танцуваш без палци, да се оттласваш по този начин от пода. Димо е много талантлив, светъл, търпелив човек, който не се изморява да обяснява.“